Черешов цвят

Helios

Милена
Преди време, може би 10 години, във фирмата в която работя, собствениците решиха, че ще оборудваме с японска техника.
Като главен отговорник за тази дейност, приех със радост решението.
Дойде една жена която беше с японска филология, настоявах за това, защото въпреки английският, е по -добре да не се губи в превода много от неясноти.
Харесах тази жена която видимо бе на моята възраст, но… това нямаше значение, беше много добра във познанията си, и се сработихме.
Настоях да я назначим, шефовете се съгласиха, също и тя.
Прекрасна жена, често минаваше тази мисъл през главата ми когато я видех неочаквано.
Висока почти колкото мен, слаба, но не кльощава, скандинавски тип, естествено руса, толкова руса че почти отсъства жълтият цвят.
Бяла кожа, толкова бяла, че ако е гола на плажа, слънцето просто ще минава през нея.
Гърдите и бяха като чифт хубави сладки пъпеши, едри и тежки.
Представях си ареолите и големи и розови, зърната също розови, надявах се да не са малки, което беше типично за голямата гръд.
Понякога във движенията и имаше такава елегантност, че си казвах… “Какви ти пъпеши, това са две кълба захарен памук, със аромат на малини и маршмелоу”…
Винаги бе със сутиен, винаги, нямаше как да видя каква е истината.
Опитвах се да си представя и невидимите за всеки устни, не допусках че са тъмни, със сигурност са розови, дали са големи и месести,
или пък само загатват че ги има едва скривайки сладострастният преход към блаженството…
Често този шедьовър на природата, и моите мисли, които безуспешно се опитвах да прогоня, и ревниво криех…
ме довеждаха до скрити места, задъхан, и пъхтящ с вероятно изкривена гримаса, съжаляващ за действието, засрамен, и гузен след като всичко се е уталожило.
Какво можех да сторя… Тя е самата Грация, перфектност, изкушение във галактическо измерение…
Интелектът и, в комбина със чувството и за хумор, допълнително подправяха тази Прелест, и подтикваха този мой грях.
Няма шанс за нищо освен моите скрити трепети.
Омъжена, със двама сина, ангажименти в обществото… не… невъзможно е да се впиша…
Дори и да постигна авантюра, щеше да е само миг, и със сигурност, ще искам още, и още, и още, така е по-добре.
Клишето казва, мога без една бира, но с една, не!
Виках я във виртуалната си нереалност, правехме секс, любов, всичко което може да излезе като варианти от това, после и подарявах изгревите, залезите, част от себе си, и продължавах.
Така изминаха тези…може би 10 години.

Сакура
Беше прекрасна пролет, топла, свежа с аромат на цъфнали череши, Япония, командировка с Милена.
– Ханами! каза Милена, докато седяхме в малко паркче, пред огромна сграда.
– Това е периодът в който цъфтят череши и вишни, специален момент във пролетта за японците.
– Колко романтично, казах и, винаги съм обичал този миг от пролетта, дори и да не съм му давал название.
Получих искрен смях, и дълга замечтана усмивка.
Срещата мина добре, общо взето всичко бе уточнено, бе по-скоро проява на любезност, и уважение да сме там.
Вечерта бяхме поканени на парти, получихме адрес и си тръгнахме за хотела.
Денят бе лежерно безделен, само прегледах документите на компа си, за да не пропусна нещо.
Стана 18 часът, партито бе от 19.
Приготвих се, и попитах Милена във вайбър, дали е готова, мразя да закъснявам, обичам да деля секундата на две.
Точно в 18:59, минахме през входа на не голям имот, посрещна ни млада жена със широка усмивка, поздрави и отвори широко фусума (плъзгаща врата).
Разкри се просторна традиционна японска хейя (стая).
Имаше нормална маса, и нормални столове, по масата бяха наредени напитки, и най различни парти хапки.
Никой не седеше на масата, всички бяха прави на групи от по 3-5 човека и си говореха, чуваше се предимно английски, рядко японски думи и фрази.
Много неуловимо звучеше музика със акценти от природни звуци.
Носеше се аромат на прясно окосена трева, и загатнат черешов цвят.
Поздравихме, и тръгнахме към японския колега с когото контактувахме през денят, и изминалите години.
Той бе във малка свита от преводачката си, и още две жени които познавах от контактите ни, и техните посещения в България.
Подхванахме неангажиращи разговори за работата, за времето, за Япония, България…
Едната от японките ми бе направила силно впечатление не само със техническите си познания, но и със визията си.
В противоположност на Милена, тя бе нисичка, може би 150 сантиметра, със тъмна коса, не точно черна, но във този нюанс.
Кожата и не бе точно тъмна, но явно във млякото беше добавено пикантно количество какао, може би и щипка кафе.
Все пак на фона на азиатският тип, беше по-светла. Винаги съм си падал по миньончета, има някаква загадъчност за мен в тези мини жени, обикновено са много силни човеци.
Бе със риза, светло розова, леко небрежно разкопчана, три копчета колкото да се загатне гушнатостта и на привлекателните и гърди, размер голям портокал.
Прибрани в черен сутиен, без подплънки… обичам откровеността.
Надолу по тази апетитна снага, имаше прикритие от червена плисирана пола, която прикриваше само най горните 15-20 сантиметра от кадифено нежните и бедра.
Леко едрите и прасци,издаваха спортна ориентация, обути във вишневи чорапи, стигащи малко над коляното, пробуждаха във мен онази страст, която искаше да завладява.

Вниманието ми към нея беше раз конспирирано.

Дойде до мен…
– Наздраве! каза на завален български, със светнали очи.
Тези очи, тъмни и горящи като коксови въглени, прехвърлиха енергията си в моята същност.
– Кампаи! отвърнах аз вероятно с доста дървен български акцент.
Пресушихме чашите, и се спогледахме.
Очите и минаваха през дрехите ми, през тялото, и търсеха нещо по-навътре.
Никоя жена не е правила това с мен.
Приложих всички техники на които съм способен, за да охладя същността си.
Подхванах техническа тема, питах за процеси, за технологии, гънех се като жив червей след дъжд на асфалта, търсейки влажната земя, за да изчезна в нея…
Тази жена определено ме завоюваше, и нищо не можеше да я спре.
Тя любезно ми отговаряше, смееше се на моите напъни, и продължаваше да гори със въглените си.
Потърсих със поглед Милена, говореше със една от групичките на японски.
Пих само това саке със нея, и преди това една малка Сапоро, обичам бира.
А се чувствах все едно съм погълнал шише уиски.
Нямах представа за време, не ме и интересуваше.
Попитах за тоалетната, оправдах се с бирата… реших че това е миг за овладяване на моята страст, и объркване.
Тя ме хвана за ръка, и ме поведе като знаме.
Влязохме във една хейя, дръпна фасумата зад нас.
-Това е стаята за теб, каза тя, продължи да ме води.
-Това е тоалетната ти.
Дадох си няколко секунди, тя стоеше до мен.
-Какво…нещо изпускам ли? попитах…
-Не, искам да гледам. Ако ми позволиш, ще гледаш и ти.
Веднага подкрепи думите си като за разкопчава плисето си, и започна много бавно да го дърпа надолу, очите и продължаваха да проникват с огън в мен.
Седях като хипнотизиран, реших че трябва да действам, и да престана със ученическата си инфантилност.
Разкопчах си панталона, извадих си гордостта, разбира се, нищо не тръгна от там.
Изгарящият поглед сега бе фокусиран там, от полу меко състояние започна да става твърд и да расте. Не ми бе огромен, относително голям, и широк.
-Красив хуй, каза тя, искам да го погаля.
Освободи се от полата си, бе с дантелени бели бикини почти прозрачни.
Направи крачка, застана леко зад мен, бръкна с дясната си ръка между бедрата ми, подхвана топките ми, а с опакото на лявата си длан, докосна гордо вирнатият ми хуй.
Слабо електричество мина по цялото ми тяло, тя ме усети и хвана със малката си ръчица наедрялата глава.
Извъртях се, и я хванах за дантелата. Внимателно започнах да масажирам, да обследвам, и да се наслаждавам.
Леко се наведох, и впих жадно устни в нейните, миришеше на сладки череши, гореща, мека, лицето и излъчваше топлина… не горещина.
Застанах лице в лице със нея, обхванах дупето и с две ръце, какво съвършено дупе, оформено, стегнато, нежно, и в същият този момент меко.
Повдигнах я, тя заключи онези кадифени бедра около кръста ми, целува, преплитаме езици, а сърцето ми блъска, иска да излезе и да гледа и то, усещам и нейното, през плътта и, през ризата, сутиена.
Тя впива ръце ту в главата ми, ту в лицето ми, и в миг прокарва пръсти по устните ми, после лакомо засмуква езика ми.
Все по-стръвно се трие в хуя ми със мекото си дупенце.
Задържам я само със една ръка, не усещам тежест, с другата хващам дантелата и силно я дръпвам настрани, прокарвам пръсти по гладката и путка, толкова е нежна, гладка, мокра… епилирана е, това ме побърква… Насочвам хуя си към предверието на рая, не бързам, не искам всичко на веднъж, искам само да не спира.
Леко натискам, не потдава, държа и насочвам, ето че усещам меките устни как лакомо целуват и обгръщат моята нежност и гладкост.
Давам и съвсем малко парченце от това което иска, тя стене и ми се натиска, вкарвам малко повече от главичката и леко като в блус подхващам ритъм, тя стене и иска още.
Усещам я мъничка и стегната, не искам никаква болка, не откликвам, играя си с търпението и.
Започнах да усещам как путката и ме стяга, стиска, а тя започна да мърка както се бе вкопчила в мен.
Излязох ненадейно, и я пуснах на пода… Онези въглени пробиха още дупки в мен, какво блаженство, май исках все повече такива дупки.
Хейя беше съвсем дискретно меко осветена, с модерни техники, наподобяващи светлина от свещи, за ръчица я поведох към леглото…
Разкопчахме си ризите, тя се завъртя с гръб към мен, разбрах намека, откопчах и сутиена, внимателно го измъкнах, и както бях зад нея, прокарах ръце през гърдите и.
Експлозията от сетивата бе като тъмното небе озарено от заря в нощта, тези гърди бяха със консистенцията на перфектното и дупе, но в пъти по нежни.
Свалих и дантелата, тя свали панталона ми, официален фин кашмир, не носех бельо, събух обувките и чорапите, тя махна моите, сега беше така както я искам.
Подхванах я бързо за дупето и гръбчето без да позволявам да ме хване, и нежно я положих в леглото.
Отдръпнах се и забих жаден поглед в прекрасната гледка, изглеждаше толкова малка в това огромно легло, почти ме обзе страх да не я загубя.
Прекрасните и цици леко се бяха разделили, ареолите и зърната тъмни като кафе, се бяха надигнали да наблюдават събитията, и казваха искаме устните ти, ела.
Крачетата и бяха леко разтворени, прасците опираха подбедриците, а това откриваше прелестна гледка, толкова перфектно бе епилирана, че дори и мъх не се виждаше, всичко бе един цвят, само идеалната и среда където от цяло ставаше на две, се издигаше във величествени твърди устни с цвят на кафе, шоколад, какао, и чакаха жадно да пият от мен, а аз от тях.
Започнах да целувам и да провлачвам устните си от прасците и, към бедрата, ухаеше на пролет, на живот, на страст, на нежност, на черешов цвят… Сакура!
Името и го подсказваше, сетивата ми експлодираха, исках я, все повече и повече!
Минах с език от вътрешната страна на бедрата и, едното, другото, кожата и ми говореше, стенеше, искаше още, впих устни в онова кафе, шоколад, какао…
Вкусът им отвя всичките ми сетива, проправих си път с език навътре, сочните и твърди устни сякаш целуваха езика ми, а той на свой ред обследваше вътрешността им с огромно желание и страст.
Въртях го и го движех жадно в нея, спирах само за миг, за да засмуча клитора и, да го оближа с целият си език, а тя да усети тази негова нежна грапавост.
Толкова бе твърд този мъничък и розовеещ лакомник за ласки… върнах се на устните… Сакура стенеше, издаваше онзи “Мммм” звук, започнах да усещам конвулсии.
Засмуках я цялата, леко отпусках, и пак засмуквах… Тя се надигна, и проби още по-големи дупки в мен, огънят, огънят… бе пожар…
Настаних се до нея, погалих я с върховете на пръстите си, едва доловимо, движих ги навсякъде по перфектното и тяло, целувах я в миг, и пак я галех.
Тя започна да се надига, прочетох мислите и… не, сега съм само аз, тя после, тя друг път, искам много други пъти!
Впих устни в нейните, и се целувахме до задъхване, нагласих се над нея, и както първият път, започнах да прониквам бавно, усетих я как потръпва, обви крачетата си около кръста ми,
Влизах докато не усетих отпор, а тя леко изстена, върнах назад, знаех това, просто исках да и угодя.
– Пусни ме, прошепнах и, изпъни крачетата, довери ми се, искам да ти е хубаво.
Погледна ме с лека изненада, и дълбоко доверие, направихме лъжички, но лице в лице, така нямаше да я боли, отново хванах ритъма на блуса.
Целувах я, изправях се на ръце за да я гледам в очите, заставах на колене и наведен за да целувам гърдите и, за да ги масажирам нежно но страстно, за да и показвам нежността си.
Но не прекъсвах ритъма, той започна да взима кресчендо, и аз усетих, тя усети, нямаше спиране вече, нито отлагане, само прошепна…
– В мен!
Подчиних се, без мисъл, без слова, без претенции, исках я!
Вибрациите ни, бяха силни, завладяващи, опияняващи.
Усещах как ме стяга с мускулите на влагалището си, засмуква ме, и ме придърпва все по-навътре вкопчена в мен, стенеща.
В същият ритъм на вибрациите, еякулирах в нея, хуя ми се надуваше, полагаше в нея екстракта на живота, отпускаше се за миг и пак, и пак…

Толкова силно изригнахме и двамата, че почти нямам спомен, помня само едно…
Искам!
Сакура!
От опиянение усещах че се нося, нося се над нея, галя я, целувам, ближа, искам, обичам, обожавам, екстаз…

Заспали сме и двамата…
Не знам за колко време, осъзнах че ме гали, питах я кога сме във времето, тя също не помнеше … трябваше да тръгвам, или пък не, ама… как…как…
Сакура каза:
– След две седмици, ще бъда при теб!
– Ти… си… моята Ханами!

Rating: 4.43/5. From 14 votes.
Please wait...