Helios
Милена
Преди време, може би 10 години, във фирмата в която работя, собствениците решиха, че ще оборудваме с японска техника.
Като главен отговорник за тази дейност, приех със радост решението.
Дойде една жена която беше с японска филология, настоявах за това, защото въпреки английският, е по -добре да не се губи в превода много от неясноти.
Харесах тази жена която видимо бе на моята възраст, но… това нямаше значение, беше много добра във познанията си, и се сработихме.
Настоях да я назначим, шефовете се съгласиха, също и тя.
Прекрасна жена, често минаваше тази мисъл през главата ми когато я видех неочаквано.
Висока почти колкото мен, слаба, но не кльощава, скандинавски тип, естествено руса, толкова руса че почти отсъства жълтият цвят.
Бяла кожа, толкова бяла, че ако е гола на плажа, слънцето просто ще минава през нея.
Гърдите и бяха като чифт хубави сладки пъпеши, едри и тежки.
Представях си ареолите и големи и розови, зърната също розови, надявах се да не са малки, което беше типично за голямата гръд.
Понякога във движенията и имаше такава елегантност, че си казвах… “Какви ти пъпеши, това са две кълба захарен памук, със аромат на малини и маршмелоу”…
Винаги бе със сутиен, винаги, нямаше как да видя каква е истината.
Опитвах се да си представя и невидимите за всеки устни, не допусках че са тъмни, със сигурност са розови, дали са големи и месести,
или пък само загатват че ги има едва скривайки сладострастният преход към блаженството…
Често този шедьовър на природата, и моите мисли, които безуспешно се опитвах да прогоня, и ревниво криех…
ме довеждаха до скрити места, задъхан, и пъхтящ с вероятно изкривена гримаса, съжаляващ за действието, засрамен, и гузен след като всичко се е уталожило.
Какво можех да сторя… Тя е самата Грация, перфектност, изкушение във галактическо измерение…
Интелектът и, в комбина със чувството и за хумор, допълнително подправяха тази Прелест, и подтикваха този мой грях.
Няма шанс за нищо освен моите скрити трепети.
Омъжена, със двама сина, ангажименти в обществото… не… невъзможно е да се впиша…
Дори и да постигна авантюра, щеше да е само миг, и със сигурност, ще искам още, и още, и още, така е по-добре.
Клишето казва, мога без една бира, но с една, не!
Виках я във виртуалната си нереалност, правехме секс, любов, всичко което може да излезе като варианти от това, после и подарявах изгревите, залезите, част от себе си, и продължавах.
Така изминаха тези…може би 10 години.
Сакура
Беше прекрасна пролет, топла, свежа с аромат на цъфнали череши, Япония, командировка с Милена.
– Ханами! каза Милена, докато седяхме в малко паркче, пред огромна сграда.
– Това е периодът в който цъфтят череши и вишни, специален момент във пролетта за японците.
– Колко романтично, казах и, винаги съм обичал този миг от пролетта, дори и да не съм му давал название.
Получих искрен смях, и дълга замечтана усмивка.
Срещата мина добре, общо взето всичко бе уточнено, бе по-скоро проява на любезност, и уважение да сме там.
Вечерта бяхме поканени на парти, получихме адрес и си тръгнахме за хотела.
Денят бе лежерно безделен, само прегледах документите на компа си, за да не пропусна нещо.
Стана 18 часът, партито бе от 19.
Приготвих се, и попитах Милена във вайбър, дали е готова, мразя да закъснявам, обичам да деля секундата на две.
Точно в 18:59, минахме през входа на не голям имот, посрещна ни млада жена със широка усмивка, поздрави и отвори широко фусума (плъзгаща врата).
Разкри се просторна традиционна японска хейя (стая).
Имаше нормална маса, и нормални столове, по масата бяха наредени напитки, и най различни парти хапки.
Никой не седеше на масата, всички бяха прави на групи от по 3-5 човека и си говореха, чуваше се предимно английски, рядко японски думи и фрази.
Много неуловимо звучеше музика със акценти от природни звуци.
Носеше се аромат на прясно окосена трева, и загатнат черешов цвят.
Поздравихме, и тръгнахме към японския колега с когото контактувахме през денят, и изминалите години.
Той бе във малка свита от преводачката си, и още две жени които познавах от контактите ни, и техните посещения в България.
Подхванахме неангажиращи разговори за работата, за времето, за Япония, България…
Едната от японките ми бе направила силно впечатление не само със техническите си познания, но и със визията си.
В противоположност на Милена, тя бе нисичка, може би 150 сантиметра, със тъмна коса, не точно черна, но във този нюанс.
Кожата и не бе точно тъмна, но явно във млякото беше добавено пикантно количество какао, може би и щипка кафе.
Все пак на фона на азиатският тип, беше по-светла. Винаги съм си падал по миньончета, има някаква загадъчност за мен в тези мини жени, обикновено са много силни човеци.
Бе със риза, светло розова, леко небрежно разкопчана, три копчета колкото да се загатне гушнатостта и на привлекателните и гърди, размер голям портокал.
Прибрани в черен сутиен, без подплънки… обичам откровеността.
Надолу по тази апетитна снага, имаше прикритие от червена плисирана пола, която прикриваше само най горните 15-20 сантиметра от кадифено нежните и бедра.
Леко едрите и прасци,издаваха спортна ориентация, обути във вишневи чорапи, стигащи малко над коляното, пробуждаха във мен онази страст, която искаше да завладява.
Вниманието ми към нея беше раз конспирирано.
Дойде до мен…
– Наздраве! каза на завален български, със светнали очи.
Тези очи, тъмни и горящи като коксови въглени, прехвърлиха енергията си в моята същност.
– Кампаи! отвърнах аз вероятно с доста дървен български акцент.
Пресушихме чашите, и се спогледахме.
Очите и минаваха през дрехите ми, през тялото, и търсеха нещо по-навътре.
Никоя жена не е правила това с мен.
Приложих всички техники на които съм способен, за да охладя същността си.
Подхванах техническа тема, питах за процеси, за технологии, гънех се като жив червей след дъжд на асфалта, търсейки влажната земя, за да изчезна в нея…
Тази жена определено ме завоюваше, и нищо не можеше да я спре.
Тя любезно ми отговаряше, смееше се на моите напъни, и продължаваше да гори със въглените си.
Потърсих със поглед Милена, говореше със една от групичките на японски.
Пих само това саке със нея, и преди това една малка Сапоро, обичам бира.
А се чувствах все едно съм погълнал шише уиски.
Нямах представа за време, не ме и интересуваше.
Попитах за тоалетната, оправдах се с бирата… реших че това е миг за овладяване на моята страст, и объркване.
Тя ме хвана за ръка, и ме поведе като знаме.
Влязохме във една хейя, дръпна фасумата зад нас.
-Това е стаята за теб, каза тя, продължи да ме води.
-Това е тоалетната ти.
Дадох си няколко секунди, тя стоеше до мен.
-Какво…нещо изпускам ли? попитах…
-Не, искам да гледам. Ако ми позволиш, ще гледаш и ти.
Веднага подкрепи думите си като за разкопчава плисето си, и започна много бавно да го дърпа надолу, очите и продължаваха да проникват с огън в мен.
Седях като хипнотизиран, реших че трябва да действам, и да престана със ученическата си инфантилност.
Разкопчах си панталона, извадих си гордостта, разбира се, нищо не тръгна от там.
Изгарящият поглед сега бе фокусиран там, от полу меко състояние започна да става твърд и да расте. Не ми бе огромен, относително голям, и широк.
-Красив хуй, каза тя, искам да го погаля.
Освободи се от полата си, бе с дантелени бели бикини почти прозрачни.
Направи крачка, застана леко зад мен, бръкна с дясната си ръка между бедрата ми, подхвана топките ми, а с опакото на лявата си длан, докосна гордо вирнатият ми хуй.
Слабо електричество мина по цялото ми тяло, тя ме усети и хвана със малката си ръчица наедрялата глава.
Извъртях се, и я хванах за дантелата. Внимателно започнах да масажирам, да обследвам, и да се наслаждавам.
Леко се наведох, и впих жадно устни в нейните, миришеше на сладки череши, гореща, мека, лицето и излъчваше топлина… не горещина.
Застанах лице в лице със нея, обхванах дупето и с две ръце, какво съвършено дупе, оформено, стегнато, нежно, и в същият този момент меко.
Повдигнах я, тя заключи онези кадифени бедра около кръста ми, целува, преплитаме езици, а сърцето ми блъска, иска да излезе и да гледа и то, усещам и нейното, през плътта и, през ризата, сутиена.
Тя впива ръце ту в главата ми, ту в лицето ми, и в миг прокарва пръсти по устните ми, после лакомо засмуква езика ми.
Все по-стръвно се трие в хуя ми със мекото си дупенце.
Задържам я само със една ръка, не усещам тежест, с другата хващам дантелата и силно я дръпвам настрани, прокарвам пръсти по гладката и путка, толкова е нежна, гладка, мокра… епилирана е, това ме побърква… Насочвам хуя си към предверието на рая, не бързам, не искам всичко на веднъж, искам само да не спира.
Леко натискам, не потдава, държа и насочвам, ето че усещам меките устни как лакомо целуват и обгръщат моята нежност и гладкост.
Давам и съвсем малко парченце от това което иска, тя стене и ми се натиска, вкарвам малко повече от главичката и леко като в блус подхващам ритъм, тя стене и иска още.
Усещам я мъничка и стегната, не искам никаква болка, не откликвам, играя си с търпението и.
Започнах да усещам как путката и ме стяга, стиска, а тя започна да мърка както се бе вкопчила в мен.
Излязох ненадейно, и я пуснах на пода… Онези въглени пробиха още дупки в мен, какво блаженство, май исках все повече такива дупки.
Хейя беше съвсем дискретно меко осветена, с модерни техники, наподобяващи светлина от свещи, за ръчица я поведох към леглото…
Разкопчахме си ризите, тя се завъртя с гръб към мен, разбрах намека, откопчах и сутиена, внимателно го измъкнах, и както бях зад нея, прокарах ръце през гърдите и.
Експлозията от сетивата бе като тъмното небе озарено от заря в нощта, тези гърди бяха със консистенцията на перфектното и дупе, но в пъти по нежни.
Свалих и дантелата, тя свали панталона ми, официален фин кашмир, не носех бельо, събух обувките и чорапите, тя махна моите, сега беше така както я искам.
Подхванах я бързо за дупето и гръбчето без да позволявам да ме хване, и нежно я положих в леглото.
Отдръпнах се и забих жаден поглед в прекрасната гледка, изглеждаше толкова малка в това огромно легло, почти ме обзе страх да не я загубя.
Прекрасните и цици леко се бяха разделили, ареолите и зърната тъмни като кафе, се бяха надигнали да наблюдават събитията, и казваха искаме устните ти, ела.
Крачетата и бяха леко разтворени, прасците опираха подбедриците, а това откриваше прелестна гледка, толкова перфектно бе епилирана, че дори и мъх не се виждаше, всичко бе един цвят, само идеалната и среда където от цяло ставаше на две, се издигаше във величествени твърди устни с цвят на кафе, шоколад, какао, и чакаха жадно да пият от мен, а аз от тях.
Започнах да целувам и да провлачвам устните си от прасците и, към бедрата, ухаеше на пролет, на живот, на страст, на нежност, на черешов цвят… Сакура!
Името и го подсказваше, сетивата ми експлодираха, исках я, все повече и повече!
Минах с език от вътрешната страна на бедрата и, едното, другото, кожата и ми говореше, стенеше, искаше още, впих устни в онова кафе, шоколад, какао…
Вкусът им отвя всичките ми сетива, проправих си път с език навътре, сочните и твърди устни сякаш целуваха езика ми, а той на свой ред обследваше вътрешността им с огромно желание и страст.
Въртях го и го движех жадно в нея, спирах само за миг, за да засмуча клитора и, да го оближа с целият си език, а тя да усети тази негова нежна грапавост.
Толкова бе твърд този мъничък и розовеещ лакомник за ласки… върнах се на устните… Сакура стенеше, издаваше онзи “Мммм” звук, започнах да усещам конвулсии.
Засмуках я цялата, леко отпусках, и пак засмуквах… Тя се надигна, и проби още по-големи дупки в мен, огънят, огънят… бе пожар…
Настаних се до нея, погалих я с върховете на пръстите си, едва доловимо, движих ги навсякъде по перфектното и тяло, целувах я в миг, и пак я галех.
Тя започна да се надига, прочетох мислите и… не, сега съм само аз, тя после, тя друг път, искам много други пъти!
Впих устни в нейните, и се целувахме до задъхване, нагласих се над нея, и както първият път, започнах да прониквам бавно, усетих я как потръпва, обви крачетата си около кръста ми,
Влизах докато не усетих отпор, а тя леко изстена, върнах назад, знаех това, просто исках да и угодя.
– Пусни ме, прошепнах и, изпъни крачетата, довери ми се, искам да ти е хубаво.
Погледна ме с лека изненада, и дълбоко доверие, направихме лъжички, но лице в лице, така нямаше да я боли, отново хванах ритъма на блуса.
Целувах я, изправях се на ръце за да я гледам в очите, заставах на колене и наведен за да целувам гърдите и, за да ги масажирам нежно но страстно, за да и показвам нежността си.
Но не прекъсвах ритъма, той започна да взима кресчендо, и аз усетих, тя усети, нямаше спиране вече, нито отлагане, само прошепна…
– В мен!
Подчиних се, без мисъл, без слова, без претенции, исках я!
Вибрациите ни, бяха силни, завладяващи, опияняващи.
Усещах как ме стяга с мускулите на влагалището си, засмуква ме, и ме придърпва все по-навътре вкопчена в мен, стенеща.
В същият ритъм на вибрациите, еякулирах в нея, хуя ми се надуваше, полагаше в нея екстракта на живота, отпускаше се за миг и пак, и пак…
Толкова силно изригнахме и двамата, че почти нямам спомен, помня само едно…
Искам!
Сакура!
От опиянение усещах че се нося, нося се над нея, галя я, целувам, ближа, искам, обичам, обожавам, екстаз…
Заспали сме и двамата…
Не знам за колко време, осъзнах че ме гали, питах я кога сме във времето, тя също не помнеше … трябваше да тръгвам, или пък не, ама… как…как…
Сакура каза:
– След две седмици, ще бъда при теб!
– Ти… си… моята Ханами!
Много нежна история, написана с ужасно объркан стил. Първата част или не трябва да я има или поне е добре да се опише по-чувствено/сексуално. Втората част е хубаво да се преработи за по-голяма яснота на изказа. На моменти трябваше да хвърлям боб, за да разбера какво става. Но пък е много атмосферична и настроението е приятно. Сексуалният акт също е представен нежно, вместо обичайното бутане, ръгане, скубане на коси и прочие. А героят явно няма против неговата партньорка да я боли, стига да не е пред него (визирам епилацията), което е лицемерно. Не че е необичайно.
Съгласен съм с коментара на Лил.Следя коментарите ѝ.
Разказът е написан от жена /според мен/ и това обяснява хаотичността му.
Има потенциал Helios.
И жените, и мъжете могат да пишат хаотично. Както и подредено. Въпрос на тренинг. Ето аз примерно си имам редактор, не точно за разказите ми тук, но за по-сериозните неща и той ако види изречение тип „Видно се забелязваше, че двамата се спогаждат.“, ще ми набие кофата, че не може невидно да се забележи, че се спогаждат, примерно.
(Изречението не е от този разказ.)
Освен това имам чувството, че повечето автори ще умрат, преди да се съгласят да ползват спелчек. Този разказ, мисля, е минат, грешките му са по-скоро стилови. Но като прочета „извесно време“, „опастността“ – какво да го довърша? Аз литература ли ще консумирам или ще се блъскам в правописни грешки?
Лил, намеквах за мислене по-скоро присъщо на жена в разказа на Helios.
Не бих се обзаложил, че съм прав.
Относно грамотността на повечето текстове тук не се наемам да коментирам.Не ги чета.Следя авторите, които уважават литературата.
Намекваш, че мисленето на жените е хаотично. Според мен, на всички може да им е хаотично мисленето. Мисълта скача насам-натам и иди я гони. Затова трябва дисциплина, редактор и да се работи върху стила и изказа.
Да се върнем върху разказа на Helios, забравих да спомена, че ми хареса краят. Последното изречение е чук, както и трябва да бъде.
Дано не ми се сърди Helios за това, че съм подозрителен.
Но, от позицията на мъж го казвам:
Такава чувственост и хаотичност издават автора.
Хаотичност,резултат от недостатъчно познаване на мъжката природа.
Не защото жените пишат хаотично, а заради усещането ми през цялото време, че е любов между две жени.
Този проблем го има и при двата пола – като цяло жените познават по-зле душевността на мъжете, отколкото собствената си, както и обратното. Предполагам, че трябва емпатия и да слушаш много внимателно, за да се образоваш по въпрос, по който информацията не ти идва естествено.
Заради тези Ви коментари, разбира се и заради текстовете Ви си заслужава да следя с интерес.
Едно от нещата, които ми липсват тук е интелигентност при някои от авторите.
Благодаря. Според мен на някои от авторите им липсва по-скоро способност да се изразяват. А това се учи. 🙂
Права сте.
От Вас, Звезда и още няколко автори биха могли да научат много.
Всеки има какво да научи. Ето, примерно аз от „Черешовия цвят“ мога да науча как се описват чувства и как се гради романтична атмосфера. Мен са ме възпитавали така, че ако случайно покажа някаква слабост, включително чувство, това веднага се ползва като оръжие срещу мен. Някои момчета също са злоупотребявали с чувствата ми, съответно аз съм обръщала каквото имам като оръжие срещу тях. Нещата много бързо стават много грозни. Така че се научих, че такива неща не се показват и не се признават без бой. Което е кофти нещо за научаване. На български не знам как се нарича, на английски е maladaptive practice.
Дано Helios не ни мрази, че се разправяме под този разказ.
Незнам Лил как ще го възприемеш но ще те изчукам като долна курва.Ще те излижа путето и дупето до такава степен че няма да знаеш пикаеш ли празниш ли се.А дупето ми е любимата част когото проникна в него най обичам да го чукам със злоба.Чак ме е срам какво ти мисля.
Благодаря ви за отзивите, за мненията, и за препоръките.
Лил, искам веднага да Ви уверя, че не искам да има никаква болка в никоя жена с която съм, Сакура се епилира по нейна воля, ползва Елос технологията (безболезнена е).
Относно хаотичността, до голяма степен исках това да е стилът, тоест, умишлено е търсена.
Съжалявам, че не се харесва, ако напиша още нещо, ще сложа редът и главната последователност на първо място. Дори бих работил по общ проект със Лил примерно, без сексуален подтекст го казвам.
Приемам тази критика за хаотичност, и благодаря!
Душевността, е опитност и способност, емоционалност и интелект, тези неща като качества, позволяват емпатско преживяване, тоест, да се поставиш на мястото на друг, без да си този друг, и да съпреживееш с него момент или моменти. Това е отговорът ми на броженията за пола ми.
Понеже ми е пределно ясно както казва Лил, че това е евентуална “слабост” изразявайки публично емоционалната си позиция, веднага ще попитам каква е сентенцията да си мъж?
Това ръгане, бутане, скубане на коси и прочие… мъжественост ли е?
Не съм убеден, че да се държа като разгонена горила за да удовлетворя нагона си, е мъжественост.
Извинявам се, но аз избирам пълноценни отношения, а не безброй сношения.
Исках да дам една нежна гледна точка, мисля, че съм успял.
Благодаря ви!
Helios, не ми се сърдете, моля.Не съм искал да Ви обидя.Изразил съм съмнение, а не увереност, че съм прав.
Пожелавам Ви да продължавате с още повече увереност и…мъжественост:)
Привет, Helios. Под „хаотичност“ имах предвид по-скоро неточен изказ. Например въпросът Ви „каква е сентенцията да си мъж?“ Според тълковния речник „сентенция“ е „мъдро, нравоучително изречение“. Въпросът „какво е мъдрото, нравоучително изречение да си мъж?“ за мен няма смисъл, така че предполагам, че имате предвид нещо друго. Този тип неточности объркват читателя и го карат да хвърля боб. Освен това го откъсват от текста и му пречат да се потопи в него. Не го казвам, за да се заяждам, знам че много хора имат проблеми с изразяването, включително аз. Както написах по-горе, това се учи. Ако все още искате да поработим по някой проект заедно, мога да се опитам да съм Ви редактор или съавтор. Имейлът ми е dielight в абв. Пиша го така, понеже искам да се предпазя от ботовете. Пишете ми и ще измислим по какво да работим. 🙂 Моля останалите да не го приемат като покана за среща. В момента не си търся кавалер (нито дама).
Към Дони – предполагам, че в този сайт „ще те изчукам като долна курва“ се приема за комплимент, така че благодаря. В момента не искам да „ме чукат като долна курва“, но се радвам на вниманието. Между другото, „не знам“ все още се пише като две думи. 🙂
до Лил не се статая да пиша добре а да ти опиша как искам да те чукам.Защо като ти не си ли такава не обичаш ли грубо да те чукат в хубавото дупе а от там да го сложат в путенцето.Къде искаш да ти се празнят.На лицето в устичката или върху тялото ти.
Почетох малко за така наречената технология „Елос“ – доколкото виждам е някаква лазерна козметична дерматология. Да приемем, че става въпрос за лазерна епилация. В рекламните сайтовете описват усещането от нея като „поносимо боцкане“, значи вероятно е някъде между „неприятно“ и „болезнено“. Предвид деликатната зона, по-скоро клони към „болезнено“.
Този разказ ми напомня за едно мое преживяване с един италиански инвеститор който беше два месеца в нашата фирма
Допада ми вашият усет, и желание за правдивост. Дори и да е с его уклон, това е добродетел. Казвам го без дисхармонични обертонове. 🙂
Болката е относително понятие, това е така защото, възприемчивоста ѝ е индивидуална. Болката за един може да е изгаряща и непоносима, но за друг, може да е само гъдел, боцкане, пощипване. За това му казват праг на болка. Освен това, в този случай с отстраняването на окосмяване, има и още фактори.
Някой видове косми, са дебели и здраво вкоренени, като се скубят, чак правят рани. Други са тънки и със слаби корени, почти са като мъх.
Елос епилацията е студена, (не води до изгаряне на кожата, колкото и да е малко). Има гелове със лидокаин, а след процедурата, хиалуронови препарати.
Аз също епилирам,определени зони(не съм метро), и това което осезавам, не го определям като болка. Сакура също е с рехаво и слабо окосмение. Не толерирам, и не поощрявам умешлен стремеж към болка. Като допълнение ще добавя и негативното ми отношение към пиърсинг, татуси, дамгосване, и “разкрасителна” хирургия. Тези практики по мое виждане, само могат да съсипят перфектността на природната творба.
Не исках да го споменавам, но и за сентенцията, не е напълно вярно.
Ясно е какво имам предвид, а и юридически се ползва точно както съм заложил… Нали се “защитавам”. 🙂
Поздрави!
Мен пък много ми хареса тая история.
И уникално е написана-браво пич.
Първият коментар вика “хаос” и сите подир него хаос било. Алфа женската ли е що ли?!
Авторе, продължавай така, аз лично искам втора част.
Благодаря ти.
Историята е написана с доста неточен изказ, както продължавам да твърдя. Да вземем твърдението „не искам никаква болка“. Тук проблемът ми не е единствено дали епилацията боли. Явно боли1Като редактор веднага бих попитала „кога и каква болка“? Твърдението е прекалено общо. Разбира се, когато се редактира, трябва да се прави това с целия разказ, а не само с един израз. Но ако примерно го смениш с „не искам да й причинявам болка“ или нещо подобно, което се връзва с контекста, няма да имам възражения. Но по стила на разказа има още много работа. Казвам го като професионален редактор. Хубавата новина е, че поне в частта със Сакура няма нужда да се пипа логиката на случката. Редакцията на стил ще е достатъчна.
И, между другото, ако природната творба е толкова перфектна, защо е нужна епилацията? Космите не са ли част от природната творба? Щото ако са, излиза, че не е толкова перфектна. 🙂
Неприятно, че мненията не могат да се редактират. Без да исках написнах ентър и се публикува не съвсем готово. Исках да вмъкна в средата „Явно боли, щом има нужда от обезболяващо“(лидокаин). Но ако някой иска да си причинява болка, кой съм аз да го спирам? Мазохистите също са хора, а и не само те си причиняват болка.
Лил (Снежана?), преиграваш. Това са аматьорски еротични истории, още повече напълно безплатни. Желателно е да са написани с основна грамотност, но да се звериш, като Майндкрайм, във всяка дума е смешно. Любовта и ебането са както за простите, така и за интелигентните и ерудитите. Едва ли някой, освен Звезда, има намерението да достига “професионално” ниво, за да бъде разглеждан от нивото на професионален редактор.
Заяждането за болката е също толкова ненужно, колкото и за неточния изказ. Чупя една вежда, че професионален редактор иска да се уточнява изрично нивото на болката, но после се сещам за Куимбли и добавеното в негова чест “само ако сабята е много малка, а перото много остро”. Пренебрежимо малък брой хора не изтърпяват някакви дребни неудобства, в името на суетата и естетиката и епилацията се включва именно към тези дребни неудобства, без да има нужда да се уточнява, дали героинята я е смъдяло, боляло, излязла и е пъпка или по време на процедурата и е било безкрайно отегчително. Творението божие е разбира се съвършено, но нищо не пречи да се полира работата му. Ако не беше така нямаше да има нужда и от професионални редактори, които да “епилират” стърчащите изпод канта на бикините писателски несъвършенства.
Торбалане (както и да се казваш?) не мисля, че сравнението с Майндкрайм е особено уместно. Неговата основна цел в живота е да се заяжда, докато моята в случая беше да покажа гледната точка на редактора, както и какво му бърка в очите. Яд ме е за този разказ, че може да стане много добре, но няма. Хубаво, сигурно задълбавам излишно. Но авторът също реши да ни уведоми каква точно процедура ползва героинята му и как я кара да се чувства тя, без което спокойно можехме да минем.
Това, че всеки си драска каквото му падне както му падне не е оправдание разказите да не се критикуват. Дай сега да обнародваме и думи като 4eta и незнам, щото масово така се пишат.
Творенията божии може и да са съвършени, но авторовите не са, което оправдава съществуването на редакторите. В случая имах добри намерения. Но ако не се оценяват, другия път може да имам и лоши.
Стана ми интересна дискусията и изчетох мненията, без да имам намерение да се включвам.
Вметвам текущо, че нямам намерение и да ставам професионалист в секс разказите (определено не). Разбрах какво има предвид Лил като цяло и принципно я разпознавам като човек от същата порода. Аз също съм сноб, що се отнася за грамотното писане и преценявам хората според изказа, но… това все пак са секс разкази, хора: отдушник на някакви страсти без претенции за висока литература. Да не се впрягаме толкова 😉
Момчета, две дами ви дават безплатен урок за етичност и уважение.
Простотията няма почивен ден и е жалко да се налага да се отговаря на гнусни закани.
Не адвокатствам никому, но бълването на неграмотни коментари си е диагноза.
По принцип е факт, че новобранците не трябва да бъдат тормозени твърде много за изказа. Така или иначе нищо няма да възприемат, най-много да се подразнят. Затова и гледам да не се обаждам. Този разказ беше изключение, понеже видях интересна история. Обаче като не мога да разбера кой на кого какво и къде вкарва, почвам леко да се нервирам.
Въпросният Майндкрайм, който беше цитиран по-горе, е причината аз, както и много други фенове да напуснат форума и общността на книги-игри. От години не е писал нищо, с изключение на една кратка история, но пък е диванен разбирач. Обича да унижава и срива всеки, дръзнал да напише нещо, за да може да изпъкне на негов фон. Плати на друг автор да му напише книгата, която феновете чакаха може би повече от десет години, защото него го мързи.
Сравнението с Майндрам, смятам, беше предназначено да ме унижи и „постави на мястото ми“. Само че не е честно да се прави такова сравнение, защото аз обикновено гледам да не се обаждам (този разказ беше изключение) и защото Майндкрайм никога не би признал, че нещо му харесва. А аз казах, че този разказ ми харесва, особено във втората си част, а пък последното изречение е трепач, както и трябва да бъде.
Що се отнася до професионалното писане на секс-разкази, бих се пробвала, ама нещо ме съмнява да се търсят.
Лил дразниш се хората сигорно скоро не си ебана.Двете със Звезда ми се иска да ви разпоря дупетата.Коя иска да е първа?
По-скоро аз ще те еба. Имам си пенис-колан, ама лубриканта нещо свърши. 😀
По никакъв начин сравнението с Майндкрайм не е имало намерение да те унижава. На него също съм му казвал, че стига до парадоксална дребнавост. Не знаех, че е наемал някой да му пише историите, ще трябва да намина към форума и да наваксам няколко години 🙂
A propos, по едно време имах идея за писане с помоща на patreon. Публикуване на разказ, след достатъчна подкрепа, без значение дали “достатъчната” подкрепа е от един или няколко източника.Така публиката щеше да получава разказ с гарантирано известно качество, относително често и най-вече, щеше да се почувства част от процеса. В момента публиката има едно неприятно чекиджийско поведение на консематор. Нещо, като ефекта от платения психотерапевтичен сеанс.
Пробвай и сподели резултата. Ще ми е интересно. Аз обикновено си пиша за чест и слава. И после евентуално издавам. (Минута за самореклама.) Последната ми книга се казва „Спи с мен“ и се води еротика, ако някой иска да почикиджийства на мой гръб, буквално или в преносния смисъл. Също така смятам, че има и достатъчно психологизъм в нея и е редактирана от професионален редактор.
Разказът е прекрасен! И мене ме подразниха някои неравности по пътя, но идеята, че мъж може да пише толкова нежно и с чувство, ме покори! Явно авторът е романтик. И на кого му пука за стила? В този сайт не това е целта, доколкото знам… Хаххах! Целта е читателите да се възбудят, а аз успях… Давай, чакаме продължение!:)
Абе, пишете за грешки, стилови ли са там правописни ли, какви са не ги знам. Тук съм чел какви ли не недомислици, че даже неграмотно написани.
Все пак тук не е място за фино изградени автори, нали? Или се помешавам нещо?
Обаче спорите и за различни неща.
Идеята, и предадените чувства/емоции, за мен са ясни и така, и това ми е важно!
Присъеденявам се към тези които чакат, и искат още!
Авторе, не се отказвай!
За мен уникално пишеш, имаш потенциал, развивай го!
Разкошен. Благодаря. За мен лично нямаше нищо хаотично. Усещанията докато се случват. Преди да дойде осмислянето и да пореди мислите в ежедневност. 🙂