Автор: Ема Славин
Мария не искаше да се издава. Гледката пред нея се разиграваше без тя изобщо да я бе очаквала, и тъй като реши, че това ще й бъде огромен коз, реши да се измъкне тихомълком, върна се в антрето и се качи на пръсти по стълбите. През цялото време се обръщаше и оглеждаше на всички страни и се опитваше да прикрие по всякакъв начин появяването си. След като стигна до стаята си, отвори бавно и без да скърца и влезе, без да тряска вратата.
– От кого се криеш?- запита я Ирина, която се бе свестила леко от всичко преживяно. Алкохолът в кръвта й се бе поразредил. Това обаче имаше и своите последствия. Тя за първи път усети силна, пареща, пронизваща дори болка. Цялата й вагина гореше. Вагина или по скоро… анус?
– От никого, просто не исках да ни видят.
– Колко е часа и какво правя тук?
– Минава 1. А пък какво правиш… Сигурно не помниш, но беше здраво и доста гадно изнасилена.
Ирина замлъкна. Изведнъж тя затвори очи и зациври. Вече не можеше да се сдържа и й идваше в повече всичко. Бузите й почервеняха, устните й се подуха, а тя самата скри лицето си в ръце и не продума.
– Стига циври. Имам план!
Момичето спря за миг и отвори едно око, хвърляйки го на Мария. Самата адвокатка стоеше важно пред нея, скръстила крака и тракаше с пръсти по рамката на вратата. Момичето не искаше да споделя мислите си, но щеше да се възползва от създалата се ситуация и дори да се възползва максимално от семейния скандал, който набъбваше. Тя седна на мястото си важно- важно и се загледа през прозореца. През къщата присветнаха фаровете на нечия кола и пред двора им спря черен джип.
– Татко идва! Ха сега ще стане интересно!
И тя долепи ухо до вратата в очакване на луд скандал…
* * *
Искрена и Любен седяха долепени един до друг, прегърнати, гушнати в любовна прегръдка, а в дебрите на искренината женственост се стичаха медените сокове на прависта. Тя отметна глава назад и го целуна, а после му смигна, той се отдръпна от нея и, след като избърса с мокра салфетка члена си, прибра прибора си в панталона, а Искрена оправи роклята си, макар и да усещаше спускащите се издайнически змии по бедрата си.
– Трябва да си вървиш. Той ще се върне след малко.
– Имам да говоря с него за нещо много важно!
– Не сега!- изръмжа Искрена. Тя бе наясно, че часът най- малко ще бъде твърде смущаващ за съпруга й. И знаейки това, тя показа задната врата на Любен, и макар да изнедоволства от неприятния завършек на вечерта, той знаеше добре, че всичко, което правеше тя за него, бе от любов.
– Ще ти се обадя утре, съгласна ли си? Може да вечеряме навън цялото семейство.
– Разбира се, но трябва да говоря с Мария!
Любен се измъкна навън през задната врата и притича до колата, която бе паркирал на доста отдалечено място, именно знаейки през какви перипетии му се налагаше да минава всеки път за да се наслади на присъствието на любимата си жена.
Когато запали, видя фаровете на колата на Петър, изгаси своите, изчака го да паркира пред къщата и да влезе вътре, а после запали и отпраши надалеч…
Мария не спираше да слухти и бучи около вратата. Очакваше с нетърпение развитието, защото беше хем бясна, хем възбудена, но… нищо не се случи.
– Защо става така, да не би да са избягали, а?
В главата й се завъртяха планове и коварни мисли, които продължаваха само да я възбуждат и да засилват желанието й да предизвика Марчев. Но да го предизвика така, че… да я чука така, както не е чукал никога досега.
– Мария, кажи ми какво става, моля те!- извика изведнъж Ирина. Тя вдигна ръце, свивайки ги на кръста си и стисна устни, усещайки болката откъм ануса си. Цялата гореше, бузите й бяха поруменели от плачът преди това, както и от топлата стая.
– Нищо не става, просто искам да вкараме Марчев в капана. Я ми кажи, вие имате ли курсове с него… той води ли ви Конституционно право?
– Мисля, че да… Но до колкото знам, май ще го учим догодина. – отговори Ирина, замисляйки се над учебния си план. Мария й кимна в знак на съгласие и потъна отново в мисли.
– Ще го обвиним, че те е изнасилил! Ето как ще стане! Доказателства… ще измислим някакви. НО… трябва да си мълчиш за всичко останало, чу ли?
Мария се изправи и тръгна към вратата, сложи пръст на устата си, давайки знак на Ирина да мълчи, и излезе, заставайки пред вратата.
– Мръсният кучи син се е изпразнил пред вратата, е, сега ще го натопя от раз!
Тя веднага се сети за полата си, която бе омазана в спермата му, понеже се бе подхлъзнала на нея, а сега, минавайки пред банята, видя, че всичко бе засъхнало. Нямаше как да изнамери други веществени доказателства в подкрепа на твърдението си, че именно той е бил тайнствения изнасилвач, който е скъсал дупето на Ирина.
– Ще трябва да си говорим с него на четири очи явно…- усмихна се Мария и се върна в стаята си. – Ирина, искам да пробваш тази пола и да ми кажеш дали ти става, чу ли?
А после Мария разкопча ципът на полата си и я смъкна надолу, оставайки само по бикини, дъното на които бяха мокри. Ирина се изправи полека, едва държейки се на крака и премери полата. Дрешката й стоеше добре, само дето бе малко по- дълга от вкуса на Ирина.
-Чудесно… ето ти първото доказателство! Сега да намерим и другото и утре отиваме в полицията!
– Мария, часът е 1 и половина. Предлагам да поспим, а после ще се разправяме с полицията и ще си отмъщаваме на този Марчев, какво ще кажеш?- предложи цицорестото миньонче, а после се върна в леглото.
– Съгласна съм, имаш право! – отговори Мария и седна до нея, гледайки увлечено. Прегърна я през рамото и я целуна по бузата.- Ще се справим с всичко, не се бой!
Двете момичета легнаха една до друга и се прегърнаха. Ирина бързо я грабна съня, докато Мария не спря и за миг да планира и обмисля бъдещото си изпълнение. Знаеше, че в крайна сметка щеше да изпълни своето, щеше да го има… но той въпреки всичко трябваше и да си плати за стореното. И щеше… Нощта я грабна, очите й се затвориха и тя се отпусна.
– Кучият му син…- измънка тя за пореден път и заспа. Беше време за отмора.