Автор: Tomi (day_writer@yahoo.com)
Всякакви прилики с реални лица и събития е напълно случайна. Моля хора със слаби сърца да не четат този разказ. В него има насилие. Всичко е плод на фантазията на автора. Благодаря.
Нека да разкажа първо малко детайли за това момиче – едно съвременно момиче с идеали да докаже себе си, да постигне нещо в живота и слагаща кариерата си на първо място пред личния си живот. Малкото й име е Нели, г-ца Нели Иванова. Висока около 170 см., кестенява дълга чуплива коса, тъмни, кафяви очи, с много приятна фигура, средно големи гърди, но прилично твърди, стегнато дупе и красиви крака, с много чаровно излъчване, даже на моменти прекалено чаровно, ако чаровността може да бъде прекалена, защото мъжете я преследваха доста. Но въпреки, че я преследваха доста, малцина успяваха да влязат в нейните тежки критерий за мъжът до нея, мъжът с когото да сподели не само леглото си, а да му се отдаде и духом ителом, живота си, да бъде съпруга. Но въпреки, че тялото й лъхаше на секс и красота, тя нарочно потискаше желанията си и отдаваше енергията си само за работа. Още повече, че кариерата й в една средно голяма фирма я бе погълнала изцяло и тя не бе усетила как годините бързо летят, и ето вече наближаваше 30, другият месец ги навършваше.
„Скоро е рожденият ми ден, и ставам на 30, мисля че е време да си направя един по-специален подарък” – мислеше си тя докато излизаше от офиса и сградата в която работеше толкова много. Замисли се, че няма съпруг, няма деца, няма още много неща а вече е на 30, но пък кариерата й бе в разцвета, скоро бе назначена за Началник на Маркетинговия отдел, и това я караше да се чувства още по-надъхана. Немаловажно бе и това, че заплатата и се бе рязко вдигнала, почти двойно.
„Какво пък, като нямам семейство, всичко ще си дойде на мястото” – продължаваше да мисли тя за тази тема, докато вървеше по улиците почуквайки с токчетата на обувките си и оглеждаше витрините на магазините, замислена. Тя почти винаги носеше високи токчетата и се обличаше стилно и повече от сексапилно. Сега бе облечена с делово дамско костюмче – къса пола над коляното и сако, чорапите й бяха от най-скъпите, обувките също. Гримът й бе на висота, лицето й сияеше от щастие.
Вървеше с наперена походка на жена, която владее живота си и бъдещето. В този момент тъкмо мина пред луксозния магазин на Мерцедес и се загледа в най-новия модел джип, който лъскаво й се усмихваше от витрината. Нещо трепна в нея „Защо пък това да не е подаръка ми?”, се запита тя усмихвайки се и гледайки запленено към колата. В този момент погледът й се премести надолу към табелката с цената и нервно протри колена едно в друго, чак почувства че нещо в корема й се дръпна надолу, сякаш й се допика – цената бе 157 000 без ДДС. След кратък разговор в магазина, разбра, че цената става още по-огромна като вземе автомобила на лизинг, както и я мислеше да направи, но въпреки голямата й заплата, това си бяха много пари. Бързо се сети, че вчера нейна приятелка спомена за кредита за апартамента, който не могли да изплатят на време и за малко да се разделят с жилището си, за това прибягнали бързо до услугите на нелегални кредитори. Един от тях работел с много ниски лихви и много бързо покрили загубите си.
Въпреки, че не беше от много рискуващите хора, до вечерта вече се бе снабдила с телефона на въпросният кредитор, някой си Мариян Усмивката, такъв му бил прякора. Засмя се като си повтаряше този прякор, наистина си беше за смях. Но в този момент в очите й бяха парите и джипа, който ще си купи и всичко това изкарано със собствения й труд – за няколко години с високата заплата на Маркетинг Началник. На следващата сутрин вече беше в офиса, не можа да се срещне с прословутия Мариян Усмивката, защото го нямаше, но младата и засукана секретарка набързо й спретна „договора”, който да подпише. Разлисти го, наподобяваше на договорите в банките, написано едно и също на няколко листа, отгърна последния лист на бързо и се подписа, естествено нея я касаеше ниската лихва, която бе написана още на първия лист с големи удебелени букви. Така спестяваше повече от 50 000 лева. Прехапа начервените си устни от удоволствие, представяща си вече как подкарва колата. И наистина, след 2 часа вече държеше ключовете на колата, сияеща. Похвали се на колегите си и беше много щастлива. Комфорта на колата още повече я тласкаше да лети в облаците.
Мина рождения й ден. Всичко си продължаваше по старому, месеците минаваха, плащаше си всеки месец вноските на време. Носеше ги на място в офиса, защото такъв беше реда им, и симпатичното миньонче, „натоканата” секретарка, ги приемаше с блестяща усмивка.
Но ето, че съдбата й поднесе лоша шега. Фирмата бе пред фалит. Да, това не беше първоаприлска шега, това каза Шефът й, докато тя нервно прехапваше устните си. Толкова години труд да пробие до този пост, толкова усилия… И сега всичко свършва. Прибра се вечерта, като ударена от парцал. Легна на леглото, премисли положението си. „Но аз съм силна жена!”, каза си тя премисляйки какво ще прави сега, без работа. Още на следващия ден започна да търси, но тя не искаше каква да е работа а нещо високо заплатено, такова за каквото тя се целеше от години. Заслужаваше го, все пак имаше нужното образование и години опит в компания с много продажби.
Но така си и минаха 3 седмици, без да намери нищо подобаващо. Беше сутрин, тъкмо пиеше кафето си, търсейки из обявите за работа и тракаше на клавиатурата на лаптопа си. Беше още по нощница и пеньоар. Секси модел с красиво изрязано деколте, което подчертава дамския бюст. Тъкмо беше захапала една кифличка с бял крем, когато се позвъня на вратата й. „Хм, кой ли ще е толкова рано, жената за засичане на водомерите мина вече предната седмица, пък и нямам уговорка с приятели, сигурно ще е някоя съседка пак”, си каза тя.
„Иииидвааам идваам” се провикна тя, за да прекъсне продължителното натискане на звънеца й. Отвори вратата рязко, и леко се смути когато видя двама мъже пред вратата си, защото тя си беше още по пеньоар. Притвори вратата, колкото да подаде главата си и попита:
– Какво ще обичате?
– „Хахаха” изхили се единия, беше висок мъж, необръснат, с тъмни очила и ухилен до ушите. „Я да видим какво обичаме” намигна той към другия „Ами направи ни едно кафе като за начало” и двамата се изкикотиха продължително и гръмогласно.
– Не ви познавам, разкарайте се! – и Нели понече да тръшне вратата под носа им, когато обувката на единия се мушна пред вратата и тя не успя да я затвори. Пред носа й се появи един лист, размахван от по-високия. На него позна договора си за кредита и веднага студена пот я обля, тя бе забравила за вноската си за колата, тя изобщо бе забравила за колата и за това, че трябва да я изплаща, в момента бе на преден план само мисълта да си намери работа и заради това, тя просто бе забравила.
– „Хайде, г-жице Иванова, не се прави на чукната, не си платила вноската, покани ни да влезем”, обади се пак по-високия, беше и нагъл.
– „Но защо идвате в къщи, просто съм забравила, ще дойда тази седмица, имам парите, всичко е точно”, устата й пресъхна, защото тя знаеше, че не всичко е точно, и въобще няма парите, откакто не бе на работа.
– „Тц тц тц, я виж какво пише тук на договора на 6-а страница, ако до 30 ден не се плати вноската, имаме право да я потърсим лично ние.”, стоеше все така ухилен този високия.
– „Добре влезте, но изчакайте да се облека моля”, не й се искаше да прави скандали в коридора и всички съседи да разберат за какво става въпрос. Отвори им вратата, и ги покани в хола, а тя отиде в спалнята да сложи на бързо едни джинси и някаква блузка. Мина и в банята за да вдигне косата си на плитка, защото иначе изглеждаше много зле, станала от сън.
Върна се в хола след 10 минути.
– „Наистина мога да ви направя кафе господа”, усмихвайки се им каза тя като влезе в хола.
– „После ще ни направиш кафе, има време” изправи се по високия, „Мариян съм аз, Мариян усмивката”, ухили се той. Нели му подаде ръка, представяйки себе си. Беше чувала вече това име. Представи се и на другия, името му бе Кирил, но когато подаваше ръката си, видя надписа на ръката му „I love to kill” и това смрази кръвта й. Нещо в тези хора дълбоко я смущаваше.
– Имаш ли парите? , директно попита Мариян.
– „Аз, аз… тъкмо напуснах работа и ми трябва малко време, но съм сигурна, че до следващия месец ще намеря нова работа и пак ще започна да внасям вноските”, опита се да се усмихне тя, и да прокара малко женска хитрост, макар че въобще не й бе до това „Искате ли да отида да ви направя кафенце?”
– „Кукло, ела седни тук и прочети по внимателно договора, на страница 17-та долу”, след което й поднесе листа, а усмивката й изстина, защото не й харесваше някой да й говори така снизходително и без уважение, но реши, да не каже нищо и взе листа.
Започна да го чете, но този текст въобще не си спомняше да го бе чела, тъй като беше прелистила набързо страниците при подписването. А там се указваше, че ако кредитополучателя не възстанови вноска до 30 дена, е длъжен да работи за фирмата, с познатия вече собственик – Мариян с прякора Усмивката, независимо на каква позиция и каква работа, за да върне вноските си. Това й се стори много смешно в първото време, но веднага усети, че те не се шегуват. „Какво значи да работя всичко, ще мия чиниите или ще чистя?” , си задаваше тя подобни иронични въпроси, но не след дълго тя щеше да разбере.
– „Мисля, че това е достатъчно, прочете го, нека сега ти кажа и какво ще работиш за мен Нели!”, произнесе се Мариян.
– „Няма нужда да ми казваш! Аз няма да работя за теб, и ти няма да ми казваш какво да правя, ще ти върна парите скоро, ще намеря начин, но …. „ и в този момент тя стресната млъкна, защото Мариян се пресегна, удари по масата силно и каза:
– „Млъквай! Погледни тези снимки, това са близките ти, баща ти, майка ти, сестра ти, знаем всичко за теб, и от къде си дошла. Ако не ми съдействаш, за да изплатиш кинтите по-бързо, може и да се случи нещо на някой, знам ли” и в същия присъщ за него стил, се изхили нагло след казаното.
Нели започна да диша по-учестено, не вярваше на това което чуваше. Това бяха бандити, не бяха бизнесмени. Бе ги допуснала в собствената си къща, стояха на собствения й диван в хола й. Не знаеше как да реагира, но щом се сети за близките си, две сълзи се търкулнаха по бузите й. Щом видя сълзите й, Мариян още повече се зарадва, започваше да я пречупва, а това всъщност бе целта му. В същото време, другия – Кирил, който повече мълчеше, и имаше много брутална физиономия, стана и застана до нея, сякаш пазейки я да не тръгне да бяга.
– „Виж какво Нели, да не си губим повече времето, имам няколко заведения нощни, виждам че ти имаш нелоша фигура. Искам да те поогледам още, и като те пробваме, ще реша дали си по-добра за танцьорка или за компаньонка. За тебе ще е по-добре да ставаш за компаньонка, защото така по-бързо ще изплатиш вноските си.” , и пак последва дебелашкия смях.
Това още повече я накара да се разплаче. През сълзи, тя проговори:
– „Но, аз съм специалистка по Маркетинг, мога да върша и тази работа, или каквото и да е в офиса, да ви помагам… моля ви…”
Сякаш Мариян не я чу, защото стана, дойде до нея и нареди:
– „Стани и се поразвърти, да те огледам!”
Тя продължи да стои така без да помръдва, подсмърчайки. Той не обичаше мацките, с които спи да се дърпат, искаше даже да го молят да правят секс с него, не го кефеше да се цупят, да ги насилва, искаше да са усмихнати, може би и от там идваше прякора му. В този момент, Мариян се пресегна, хвана я с едната ръка за рамото а с другото през устата, изкривявайки устните й в грозна гримаса. С нисък тембър в гласа, продължи:
– „Нели, има два варианта, единият е да си вземем всичко което поискаме, но по гадния за теб начин, а другия е да се сетиш за роднините си и да ми съдействаш. Искам просто да ми съдействаш и да се държиш мило! Хайде сега ми кажи, искаш ли да се случи нещо на сестричката ти, или не?”, разтресе главата й и я блъсна назад, пускайки я.
През главата й веднага мина образа на по-малката й сестра и че нещо лошо може да й се случи. Със сълзи на очи, тя каза:
– „Да, добре… ще направя… каквото искате, ще съдействам, и ще се държа мило”, изхлипа тя.
Мариян потупа силно по рамото Кирил, хилейки се. И двамата се усмихнаха, след като разбраха, че са си свършили работа добре и Нели бе напълно пречупена.
– „Хайде ставай!” кресна й този път.
Тя веднага се изправи и гледаше надолу, започна леко да се върти на една страна. Когато, беше с гръб към него, ръката му силно я плесна по задника:
– „Добра е, има стегнато дупе, харесва ми тялото й, но като я видим на голо, ще кажа още по-добре”, изрече Мариян и последва поредната порция гаден смях.
Това я накара да се почувства унижена в дъното на душата й. Да я оглеждат като кобила, и да си говорят сякаш тя няма право на глас, сълзите пак напираха.
– „Добре, стига оглеждане, мисля малко да разпуснем, малко действия да има. Нели, наистина отиди ни направи по едно кафенце, ама донеси и по една биричка, ако не ми хареса кафето”, и шамара му пак срещна задните й части, подканяйки я да си свърши работата.
Тя не посмя нито да гъкне, нито да помръдне, просто след като усети че ръката му не е на дупето й, тръгна към кухнята, за да изпълни нареждането. С това започваше новият живот на Нели Иванова, новата кариера за нея, която тя желаеше или не, прие.
/ Край на Част 1-ва /