Автор: Tomi (day_writer@yahoo.com)
Всякакви прилики с реални лица и събития е напълно случайна. Моля хора със слаби сърца да не четат този разказ. В него има насилие. Всичко е плод на фантазията на автора. Благодаря.
Докато пускаше машината за кафе в кухнята Нели си мислеше за хилядите жени, които си изкарваха хляба с работата, която сега Мариян й предлагаше, а именно, стрийптизьорка или компаньонка. Не можеше да повярва на обрата на съдбата й, и на живота й. Вчера беше началник на отдел в голяма фирма и раздаваше команди на ляво и на дясно, а днес я принуждаваха да прави пари с тялото си, да се принизява до нивото на проститутките. Умът й започна да работи по-бързо. Какви ли варианти има да се измъкне. Да кажем, че избяга, той може да навреди на сестра й, или на някой друг неин близък. Но все пак, ако избяга, може пак да успее да я предупреди, искаше й се да спаси тялото си от ръцете на тези двамата и инстинктивно с тихи стъпки тръгна да излиза от кухнята и евентуално да стигне до коридора и входната врата. Ако пък се развикаше или нещо такова, нямаше никакъв смисъл, щяха сигурно на сила да я накарат да млъкне и пак да навредят на някой неин близък. Но ако успееше да избяга имаше 5-10 минути и повече докато се върнат в кухнята и видят че я няма. А за това време можеше да избяга на някъде и после веднага да се обади на близките си. Не знаеше дали това е най-успешното, но като че ли вътрешното й АЗ даваше още повече кураж. Открехна леко вратата и реши да си подаде главата за да огледа. Обърна главата си надясно и „…ъъъххх” възкликна и подскочи от страх тя, смрази се цялата защото на сантиметри от вратата се бе подпрял Кирил и безизразно я гледаше със суровите си очи.
-Нали не си мислеше, че ще те оставим да избягаш ей така?! Първо, че ключа е вече само в мен, второ нямаше да стигнеш далеч, и трето забрави за близките си, помислили сме за всичко, и има хора които само чакат едно обаждане за да действат. Ясно ли е?
-Ддда, ясно – измънка тя, сърцето й биеше още повече. – Ей сега ви нося питиетата.
След 10 минути, тя открехна вратата на хола и влезе с подноса. Грижливо им сложи салфетки, подложки и постави чашите, след което застана права до масата, страхувайки се да седне без разрешение. Мариян си взе кафето, облегна се спокойно и сръбна от него.
-Ммм бива, ако и свирките правиш така както кафето, цена няма да имаш. – мъжете се изсмяха на тази шега, а Нели мълчаливо гледаше в масата. – Виж какво Нели, имам една добра и една лоша новина за теб. Добрата е, че няма да почнеш работа още днес или пък утре. Лошата е, че ще бъдеш домакиня на Кирил за 10-на дни. Приеми го като твой мъж, знам че не си омъжена, грижи се добре за него, да му готвиш, чистиш, и се справяш добре с женските се задължения дори и в леглото. – силен смях прекъсна речта му, само на нея не й беше смешно.
-Също така Кирил ще се погрижи да имаш всичко, дрехи, бельо, ако той прецени ще подновиш и гардероба си с други дрехи. Изцяло ще бъдеш подвластна на него, и ще изпълняваш каквото той ти нареди. – погледна часовника си – Имам още един час до друга среща, като стана на въпрос за свирки, защо пък да не ми врътнеш една, преди да тръгна?! – и я погледна изпод вежди.
Очите на Нели започнаха да шарят от притеснение, дишането й се учести.
-Поразсъблечи се!
Тя се канеше да каже нещо, но не посмя и нервно запристъпва от крак на крак, разкопчавайки коланчето на джинсите си. Смъкна ги надолу, свали ги и ги остави на фотьойла, оставайки по прашки. Кръстоса ръце, сваляйки блузката си, която отиде на същото място. Стоеше така по прашките и сутиена си, и усещаше погледите на двамата мъже върху тялото си. Мариян изкряска:
-Свали всичко!
Тя се сепна леко, но бързо разкопча сутиена си и свали презрамките, след което зърната на гърдите й се показаха, а след малко сутиена вече не беше на тялото й. После пъхна палци в ластика на прашките си, свали ги надолу и пристъпи с крака от тях, оставяйки ги при останалите си дрехи. Сега вече стоеше изцяло гола, но инстинктивно сложи ръцете си – едната между краката си, а другата на гърдите си, сякаш за да прикрие.
-Ръцете долу!
Бързо свали и ръцете си. Сега вече те оглеждаха тялото й. Имаше бяла, много бяла и нежна кожа. Гърдите й бяха прилично големи, добре оформени. Имаше прическа долу, не бе изцяло обръсната, но си личеше че се поддържа. Мариян стана. Но не се приближи до нея.
-Нели, сега застани на четири крака на земята и допълзи до мене!
Устата й се отвори от изумление. Унижението й щеше да бъде пълно – да лази като куче на земята пред тях. Дишаше учестено, и около една минута стоя така без да мръдне.
-Хайде, не се бави, че имам среща!
Тя бавно се свлече на земята, зае поза на четири крака и бавно започна да пълзи към него. Стигна до него и застана на колене, свити бедра и ръцете й върху тях, не смееща да вдигне поглед на горе. Не, не можеше да повярва че това е истина. Искаше й сега да не е тук, изведнъж духа й се надигна:
-Аз не обичам да ме унижават така, не мисля, че това е редно, хайде пуснете ме моля ви…
В отговор чу звука от свалянето на ципа.
-Хайде курво, хуят ми чака устата ти, покажи как духаш!
Тя го погледна с отворена уста и тъкмо се канеше гневно да каже нещо, когато той се пресегна и с отворена длан й зашлеви силен шамар. От силата, тя падна на една страна. Надигна се бавно пак на колене, не усещаше едната си страна на лицето, бе изтръпнало от шамара. Не искаше повече да се обажда, и погледна към хуя му. Беше по-голям от средното. Хвана го с ръката си и започна да му го лъска. Стоеше точно пред лицето й, на няколко сантиметра, но продължаваше да го лъска още, не отваряше уста. Но Мариян не издържа и две минути и я хвана зад главата и натисна с кура си в устата й. Тя бързо отвори устни и го пое. Захвана косата й от страни и започна да я чука в устата. Усети мириса му, вкуса на кура му и се бе вторачила в една точка в основата на пениса му и безчувствено стоеше с широко отворена уста, чакайки го да си свърши работата. Винаги е харесвала да прави свирки на мъжете с които е била, но сега бе съвсем различно. Сега имаше кур в устата си, който не бе там по нейно желание. Знаеше, че той няма да я остави, докато не се изпразни в устата й и не искаше да удължава това, за това и държеше широко отворена устата си за да не му пречи да я чука в устата. Прие съдбата си и притвори очи. След няма и пет минути усети конвулсиите на кура му, сграбчи косата й още по грубо и натисна до край, започвайки да се празни. Тя усети струйките сперма да изпълват устата й. Просто го изчака да свърши, послушна. Той извади хуя си, поомекнал, избърса последните капки сперма в косата й и си вдигна ципа, казвайки:
-Не плюй нищо!
Тя не обичаше да гълта. Вкусът на спермата му сякаш се бе забил в езика й. Притвори очи и преглътна. После отвори уста да покаже. Той даже не я погледна.
-Хубава Награда по маркетинг имаш закачена на стената. – каза Мариян, чак сега забелязал, гордостта на Нели, окачена в красива рамка на стената . Това бе Наградата й за служител на годината във фирмата, в която сякаш й се струваше че е работила в някой друг живот. Тя почувства течността да влиза надолу по хранопровода й, докато мисли от красивия й бивш живот, минаха за секунда през главата й.
-Айде чао моето момиче, не се притеснявай, с Кирил ще се научиш да духаш много бързо с повече чувство – и Мариян й стисна циците за да ги пробва, сякаш това бе за ЧАО. След това си казаха чао с Кирил и той напусна стаята.
Нели повдигна глава и срещна очите на Кирил, който я гледаше от дивана, сякаш чакайки следващата си задача в тази нова за нея работа. А следващите няколко дни я чакаха доста изненади, като прислужваща на този мъж.
/ Край на част 2-ра /
Кога ще има 3-та част
Очаквам продължението
Ще има продължение със сигурност. Надявам се да е по скоро.
страшенразказ.