Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Автор: Tomi (day_writer@yahoo.com)

Една тежка капка падна на бузата ми, след нея я последваха още две. Погледнах на горе, облаците бяха тъмни и краят им не се виждаше на хоризонта. Усещането за мощна буря витаеше във въздуха.

Вървях в тази богата част на града, квартала на богатите. Тъй като бе в покрайнините, нямаше как да стигна скоро до някоя автобусна спирка. Днес бях без колата, тъй като е почивен ден, и бях решил да се поразходя из града. Тук е мястото да се представя. Казвам се Ники, на 26 години. От скоро работя като младши експерт в една фирма и уча задочно магистърска. Висок, атлетичен и симпатичен или поне така казват жените.

Дъждът се усили в проливен. За няма и две минути, целият бях мокър вече. Заоглеждах се поне къде да се скрия докато поотминат облаците. Пътят отиваше на горе към гората в далечината. Насреща видях последната къща в улицата – красива бяла голяма къща. А портата й беше точно за идеалното укритие от дъжда. Притичах до там, минах напряко през две локви и даже едната ми обувка потъна в калната локва и се напълни с вода. Запъхтян и леко премръзнал застанах под портата. Бе есен, захлаждаща. Водата шуртеше навсякъде около мен и струите се спускаха по улуците шумно. Аз стоях вече около десет минути така, стиснал ръце да се топля, и поглеждах нагоре с надеждата скоро да спре. Портата бе с хлопка, масивна, с лъвска глава. Явно тук живеят богаташи. В същия миг чух женски глас от домофонната система:

-Влезте!

Заоглеждах се от къде идва гласа, веднага погледнах домофона, бе от най-модерните, с вградена камера. Явно отдавна съм бил наблюдаван.

Скъп мрамор осейваше преддверието. Ослепителна красота навсякъде. Не всеки ден му се случва на човек да посети подобна къща. Чувствах се късметлия. Посрещнаха ме две момичета – камериерки. Не бях учуден от бройката на прислугата, на фона на изобилието от скъпи вещи и мебели. Събух се. Поканиха ме вежливо в гостната.

–          Много ви благодаря за поканата и отношението. – опитах се да бъда вежлив аз, но не получих никакъв отговор. Двете камериерки вървяха мълчешком пред мен, приканвайки ме с жестове да ги следвам.

След вървене из няколко коридора най-после стигнахме до така наречената дневна, която представляваше огромна зала с позлатени орнаменти навсякъде. Луксът, примесен с модерен дизайн, лъхаше от стените. Направи ми впечатление, че всяка стена представяше определена форма на еротика, с различни картини или колажи с момичета облечени в еротично бельо. Стори ми се много странно за дневна, но определено хващаше окото.

Тук е момента да отбележа колко секси са двете камериерки. И двете бяха високи, с много вталени фигури. Кожата им бе с приятен тен, сякаш сега идват от няколко дневен престой на морето. Едната бе руса, с права коса до раменете, прическата й беше безупречно секси. Приятно розово червило и перфектен грим с много извити мигли. Бе облечена в черна мини рокличка, тип френска прислужница. Отпред с малка бяха престилка и с бяла панделка на кръста отзад. Виждаше се леко и края на високите й силиконови чорапи, а краката й завършваха с едни от най-високите токчета, които съм виждал. Как ходеше с тях, да се зачуди човек, нямах да имам нищо против да ги усетя на раменете си. Но веднага погледа ми застава на другата, която пък бе в абсолютно същото облекло, с тази разлика, че косата й бе тъмно червена. Гърдите и на двете изглеждаха перверзно твърдички и се подаваха от роклята. Като мъж, нямах нищо против да ги постискам, или пък да се отпусна, както бях изморен, в скута на тези двенките. На челата им пишеше, че биха ме обслужили добре.

И докато все такива мисли прескачаха в главата ми и бях супер щастлив, че в момента съм в тази къща, чух почукване на токчета в коридора. Приближаваше собственичката на къщата. Вратата се отвори, и видях да влиза черен луксозен ботуш с висок ток, последван от прилепнал черен панталон, красива катарама на колана, който бе широк, прилепнала блуза по тялото, очертаваща формите й, и много бижута. Косата й бе късо подстригана, но много секси. Маникюр в светло розово, грима в същата гама. Приближи се до масата и се усмихна толкова чаровно. Имаше нещо спокойно и естествено в погледа й, което ме караше да се отпусна и да се почувствам добре в присъствието й. Седна на стола срещу мен и посегна към чашата:

–          Портокалов сок!

Мигом и двете момичета се втурнаха, до колкото им позволяваха късите роклички и високите токчета и едната хвана чашата а другата наливаше портокалов сок, приготвен предварително. Останах слисан от това внимание, от този начин на живот. Допадаше ми.

–          Искам и аз. – ухилен подадох чашата си. Имаше пълна гама с прибори пред всеки от нас двамата. Никоя от двете момичета не помръдна от мястото си.

–          Сипете му сок момичета. – нежно промълви домакинята – и в същия момент вече едната ми пълнеше чашата, безмълвна. Поредното нещо от което бях приятно изненадан, каква дисциплина. Имаше нещо в тази жена, което ме привличаше, смесица между нежност и строгост. Не остана незабелязан и нежният парфюм на прислужницата, която се бе доближила достатъчно, за да го усетя.

–          Харесва ли ти домът ми, Ники?

Аз останах с отворена уста. От къде знаеше името ми, аз не съм го споменавал.

–          Хм, аз… да … много ми харесва. Но от къде знаете името ми, и защо ме поканихте? За което благодаря де, вече бях попрегизнал от влагата навън.

–          Зная много неща за теб, Ники. Зная също така, че с една от приятелките си, си имал интересно преживяване. Имали сте игра, в която и двамата сте се забавлявали, включващо размяна на дрехи. Ти си бил облечен с нейните женски дрехи. И на теб ти е харесвало… много. Това е бил един от най-хубавите ти моменти, секса ви е бил невероятен. Привличало те е да почувствах женското и в същото време да го направиш с жена.

Аз стоях опулен, вцепенен и изчервен. Докато тя говореше, се бях втренчил право в красивите и покрити с червило устни, които се мърдаха еротично при всяко произнасяне на дума. От къде тази непозната жена ще знае тези наши тайни с моята приятелка Алис, така й казвах на галено от Алисия. Бяхме си обещали да останат завинаги само в главите ни и да си бъдат наши тайни фантазии. Сякаш беше влязла в главата ми и разглеждаше спомените ми като архива на някакъв компютър.

–          Но… от къде познавате Алис? Тя ли ви е разправяла? От къде знаете… ? Как се казвате вие? – въпросите ми не спираха един след друг, бях повече от объркан.

Тя поклати отрицателно глава:

–          Ще научиш името ми много добре…Стига въпроси за сега! Защо не се изсушиш, изглеждаш целият мокър от този дъжд. Момичета, погрижете се за него. Но, първо нека да изпие хапче против простуда. – и се усмихна блажено и чаровно, лицето й, погледа й ме привличаха – Ники, ще се почувстваш много по добре след това.

Русата прислужница със ситни стъпки се приближи с поднос, в средата на който имаше златисто украсена малка чинийка, в центъра на която стоеше едно розово хапче. Повдигнах вежди, какво ли пък е това, не ми прилича на аспирин. Но, не исках да бъда груб и да не приема любезната покана да се погрижат за мен тези две мацки. Взех хапчето и портокаловия сок го изстреля надолу по гърлото ми. Преглътнах доволно и погледнах към домакинята и нейните красиви ръце, толкова нежни и женствени. Всичко в нея ме караше да се отпускам. И в този момент, аз в буквалния смисъл започнах да се отпускам, погледа ми се премрежи, приспа ми се…набързо през главата ми премина дъждът, портата, къщата и пак дъждът… „О не, това е от … хапчето…”, казах си аз, и тъмнината ме обгърна.

***

Отворих очи. Прозях се, чувствах се добре, сякаш бях спал доста дълго. Имах нужда от сън. Но…чакай малко, аз последно бях на масата и… Надигнах глава. Къде ли бях? Каква е тази стая? Бях завит под красиви завивки. Ухаеха приятно, смесица на парфюм и свежест. Заоглеждах се полунадигнат в леглото. Лежах в спалня. Погледнах под завивките – бях гол. Не видях дрехите си, а исках да стана и да намеря домакинята, която бе последния ми спомен. Скочих от леглото, но не исках да ходя бос, заоглеждах се за пантофи и единственото което видях бе чифт дамски пантофи, украсени с камъчета по тях и определено не бях виждал подобни на някоя от приятелките ми. Пробвах да ги нахлузя, защото ми се пикаеше и исках да посетя банята, вратата на която се виждаше в единия край на стаята. Интересно! Сякаш бяха точно за мен, моя номер. Пуснах водата в тоалетната, докато си го изтръсквах. Добре де, след като ми ги няма дрехите с какво да изляза от стаята и да потърся някого? Наистина не видях дрехите си. Отворих един от няколкото огромни гардероба. В единия имаше сумати женски дрехи – от бельо, до изискани вечерни рокли. И във втория и третия бе същата картинка. Първото, което ми хрумна е да взема една хавлия от банята и да се завия с нея през кръста. И така с хавлията около мен, полугол и с дамските пантофи на краката, тръгнах да търся някакво обяснение. Минах през един коридор, после поех по дясната част на друг. Навсякъде имаше врати и врати…колко ли бе огромна тази къща.

-Никол, виждам, че вече си се събудила. – чух познатия глас на домакинята зад себе си – Защо не си сложила хавлията си както подобава на едно момиче, слага се на гърдите, а не на кръста?!

Обърнах се, но мислех, че говори на някое момиче, преди да ми направи забележката за хавлията ми.

-Ааа г-жо, мисля че ме бъркате, аз съм Ники…

-Никол, не ми казвай, че не ти е приятно да осъществиш желанието си?! Да разбереш какво е да си момиче, едно послушно момиче. А послушните момичета не възразяват на Господарките си. За теб от сега нататък съм твоята Господарка, и само така ще се обръщаш към мен. Също така трябва да запомниш добре своето ново име и да го приемеш.

След тези думи, тя пристъпи с лъскавите си ботуши, токчетата на които почукваха по пода. Нагоре се виждаше чоропогащника й, който бе на някакви фигурки, а след коляното къса пола с цепка от страни придаваше неповторим силует на фигурата й. На горе бе с нещо като боди, под което се очертаваха гърдите й. Маникюра и грима й бяха в черно или нещо подобно, не можех да го определя след като дишах толкова учестено и не можех да взема решение какво да кажа. Тя се бе доближила доста до мен. Прокара дланта си по лицето ми и спря палеца си на устните ми. Хвана хавлията ми, разхлаби я леко и я вдигна на гърдите ми, под мишниците, след което я стегна така. Стоеше ми като малка рокличка. Не знам защо, но не помръднах. Чувствах, че не искам да се възпротивя, харесваше ми да й се подчиня.

-Никол, знаеш ли колко е опасно за едно момиче да ходи облечена само така – по хавлия? Има още много неща на които да те уча, и съм сигурна, че ще ме молиш сама да те уча. Права ли съм? – и ръката й се спусна надолу между краката ми. – Явно съм права, след като си толкова мокра отдолу.

Аз веднага я погледнах, след последните й думи. Говореше ми така сякаш аз имам цепка долу, вместо кура ми. Обръщаше се и изцяло в женски род към мен. Не издържах дълго на очите й, и пак сведох поглед. Тази игра някак си много ме възбуждаше, не можех да кажа защо, или поне още не можех да го осъзная, трябваше ми малко време. Или не беше игра? Но каквото и да бе, не усещах враждебност в нея или заплаха. Сякаш аз бях нейната играчка в тази игра. Но това ме караше да се чувствам добре, спокоен, възбуден и желан.

-Сега повтори на глас новото си име. Как е името ти, момиче?

-Никол. – устните ми бяха пресъхнали.

-Добро момиче! , и ме плесна силно по задника. Аз се сепнах леко, когато усетих дланта й да обарва дупето ми, но не реагирах. Стоях послушен. – Скоро, ще свикнеш да говориш за себе си в женски род и да мислиш по женски. Уверявам те, че ще те накарам да почувстваш какво е да си жена. Можеш да разгледаш съдържанието на гардероба, защото това ще са дрехите, които ще носиш в бъдеще в къщи. Гримовете са в ъгъла на масичката, но не ги пипай, защото искам аз сама да те украся като моя кукла. А сега се върни обратно в стаята си и чакай там! – ми каза със спокоен глас. Аз тръгнах.

-Чакай!, хвана ме тя за ръката, обърна ме към себе си, и с ръка на брадичката ми, ме целуна нежно, много нежно. Усетих маникюра й да ме гъделичка по кожата, а вкуса на устните й ме накара да отворя покорно уста и да пропусна езика й да си поиграе с моя. Никога не се бях чувствал така. Никоя жена не бе ме карала да се чувствам толкова възбуден или не по такъв начин. Целувката ни продължи няколко минути.

-Свободна си – нежно ми прошушна тя, моята Господарка.

-Да, Господарке!, промълвих аз и обръщайки се поех обратно към стаята си, „мокра”.

/Край на Част 1/