Бях студентка първа година, когато лятото ме изпратиха с целия ми курс на практика да обикаляме горите из цяла България. Но въпреки че бих предпочела да правя хиляди други работи през това време на годината, имаше нещо което вътрешно разбуждаше интерес и любопитство в мен и това бе ръководителя на нашата практика младият доцент Тома Александров. И най-вече неговите дълбоки влажни сини очи,които не веднъж съм виждала да ме обхождат или да ме гледат втренчено и леко нагло. Този поглед беше вълшебен с непознато до сега въздействие върху мен. Когато ме гледаше право в очите повреме на някоя лекция усещах как потръпвам.Незнам дали си въобразявах или не, но мисля че единствено мен гледаше по този начин и с този поглед с който ме побъркваше. Сънувала съм го не веднъж в толкова горещи сънища че понякога ме бе срам да го погледна в очите на живо заради някой сън. А сега с него щяхме да спим под един покрив на живо и се вълнувах от това, незнам защо.
Той беше млад на 28 години ,а аз на 19 .
Предстоеше първото ни пътуване, което бе до Рила там щяхме да спим в хотел.
Качих се във влака рано сутрин умираща за сън и отивайки до тоалетната да си оправя косата след кратък сън го видях. Той стоеше прав в коридора на влака и даже ми препречи пътя и аз спрях да си говорим. Говорехме общи работи за кратко след което се върнах в купето си. Но неиздържах дълго и след час излязох пак – нямаше го. Но след миг се появи и тръгна рязко към мен, дръпна ме на страна и ми прошепна в ухото:
– Днес изглеждаш много добре.Трябва да си поговорим двамата някой път, ако желаеш – и таман се чудих какво да отговоря и той изчезна отново.
Пристигнахме след няколко часа и след кратка почивка трябваше да ходим на поход в Рила. Бях много изморена и едвам се влачех по пътеката и даже се спънах и паднах върху едни камънаци. Мислех че нищо ми няма, но когато станах видях коляното си в кръв и дънките ми се бяха скъсали на там. Доцентът Тома дойде при мен и ми каза на връщане да мина през неговата стая да ми промие раната.
Беше вече тъмно когато се върнахме и г-н Александров ме поведе към неговата стая.
-Мм какво хубаво коленце, но сега може да те щипне малко- каза той и понечи да промие раната на коляното ми.
-Охх..-казах аз усещайки леко щипане.
-Боли ли, ще го цункам да му мине – каза Тома видимо развеселен – Само че през дънки е трудно да се погрижа за тази рана както трябва, хаха шегувам се .
Само че аз не се шегувах и ги събух , а той остана да ме гледа шокирано. И му казах:
– Така май ще ви е по лесно?
-Определено да! Ти си просто страшно гадже!
Той започна да целува колената ми, преминавайки бавно към бедрата, корема и стигайки до устните ми. Езикът му бе толкова възбуден стигаше чак до гърлото ми. Започна да мачка гърдите ми и разкопча с един замах сутиена ми, но в този момент аз ги скрих с ръцете си, което не му хареса и чух да казва: – Моля те дай ми ги, знаеш ли от колко време ги жадувам.- и ми хвана ръцете и ги освободи. Започна да ги целува и да облизва с език зърната ми и да ги хапе. И вече бях страшно мокра и когато той ме погали се възбуди още повече. Вдигна ме на ръце и ме занесе до леглото и там започна да ме целува между бедрата. Езикът му бе много бърз, засмукваше клитора ми и проникваше със език – направо ме влудяваше и му заповядвах да не спира.Бях вече повече от мокра, когато му казах че го искам в мен и той започна да ме гали с главичката му. Започна да го вкарва лекичко и макар че бях толкова мокра ме болеше защото беше много голям. Но удоволствието бе по-силно от болката. Бях забила нокти в гърба му а той ми прошепна в ухото –Много си ми тясна миличка ще ме накараш да свърша веднага, да знаеш че ти ще си причината за това.- а аз му отвърнах- Не се притеснявай имаме цяла нощ на разположение да ми покажеш какво можеш- а той ми отвърна – Може и цяла седмица.
Може малко да се подобри писането, иначе фантазията я има 🙂