Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

III.Другарят Заимов

След като завърших 7 клас реших да кандидатствам в математическа гимназия. По това време имаше само 12 в България и нямаше в града където живеехме. Кандидатствах в съседния окръжен град и ме приеха. Баща ми намери познат от пощата в града който ми намери квартира в 4 етажна кооперация на второстепенна улица в центъра на града (на 2 преки от гимназията).

Хазяйката се каваше Минка. Работеше като библиотекарка в дома на учителя. Съпругът й се казваше Йордан. Той беше голяма клечка в профсъюзите. Те държаха два апартамента на първия и втория етаж. Апартаментът беше огромент. Холът беше от две части (де-факто 2 съединени стаи, с летяща врата), от него се влизаше в други две. Имаше голяма кухния и баня с тоалетна. Аз и още едно момче бяхме наемателите и живеехме в двете стаи. Кухнята и хола бяха утрупани с багаж на хазаите. Плащахме по 50 лева на месец, но хазяина декларираше по 25. Както и да е. С хазайката се разбирахме. Тя беше страхотен човек. Тя носеше всички седмични издания “Паралели”, “ЛИК”, “Орбита”, и т.н. Чрез нея се добирах до отначалото – приключенски, детективски, а след това и научно-фантастични романи. Четох Маин Рид, всичко от “Галактика”, Артът Хелей, и .т.н. Всяка неделя гледах с нея Кеворк-а. Така се минаха 2 години.

През тези 2 години, се надявах нещо да се получи между мене и един съученик който беше страхотен красавец – рус, висок, зелени очи, страхотно тяло. Но явно човек не си падаще по “хора с пишки”. Ходеше с мацки.

Хазяите имаха двама сина. Единият учеши МЕИ в София, а другият – на мойта възраст – живееше при тях. Малкият беше болен от диабет. Така и не се засякох първите 2 години със студента. В началото на 10 клас, леля Минка ми каза че големия и син ще замества за една година в гимназията където уча. Първоначно, не обърнах внимания на този факт. След това разбрах, че той ще ми бъде учител по “Машинознание”.

Беше почти края на октомври. Имахме “Машинознание” последен час и другария Заимов ни обесняваше двигателя в вътрешно горене. На свяка маса имаше макет. Той минаваше от маса на маса и подробно обясняваше принципа на четиритактовия двигател. На нашата маса седямхе 3 момчета и аз седях до пътеката. Повреме на обяснението, навеждайки се да задвижи двигателия, съвсем небрежно се допря до тялото ми. Аз усетих куравия му член по тялото си. Целият изтръпнах. След това го повтори още 2-3 пъти. Аз също се надървих и зачервих. Нямаше как да го скрия.

Заимов беше среден на ръст, нормално тяло, малка глава, леко плешив със светла (бяла) кожа. Винаги носеше панталони. Бях вече обръщал внимание на извивките под копчетата.

Когато часът свърши, той ме помоли да остана да му помогна да приберем макетите в хранилището. Хранилището бе малка стая свързана с кабинета. Пренасях макетите, а той се беше качил на малка маса и ги нареждаше върху шкафа. Заимов, както винаги беше с панталон и когато му подадох последния макет и той се обърна, не издържах, го хванах за надървения му член и целят се разтеперих.

Той слезе от масата, хлопна вратата и започна да ме целува по врата. Аз му разкопчах ризата и погалих по гърдите. Нямаше нито един косъм. Той си свали панталоните на половина. Аз очаквах този момент повече от 5 години. Коленичих пред него, членът му имаше малка глава. Изглеждаше плешива като него. Засмуках я моментално. Той сграбчи с ръце главата ми започна да дава ритъма. С едната ръка галих топките му. По-късно забелязах че те не висяха като моите, а бяха разположени по-горе до основите на члена му. Сетих се за номера на баща ми. Прокарах ръката между бедрата му и започнах да масажирам задника му. Ту отляво, ту отдясно. След около минута забих следния си пръст в дупката на дупето му и направих няколко бързи вътеливи движения. Другарият Заимов се обърна и изпръска семето си пода на хранилищенто. Той повтаряше “Много бързо, много бързо, момче…”

Аз не знаех какво да правя с надървен до пръсване член. Свалих си гашите с очакване че Заимов ще върне жеста и да ми духа. Заимов си свали напълно панталоните. Той се обърна и се наведе със задник към мене. Изплюх се на раката си и намазах главичка с плюнка.  Той се облегна на малката маса. След 10-тина опита не успях да му го вкарам. Помолих Заимов да се изправи и започнах да търкам члена си между бедрата му. Необходими ми бяха двадесетина движения за да свърша и се изпразня върху ташаците му.

Другарят Заимов се смееше. Аз бях леко смутен и треперещ. Той се обърна и започна да ме целува, гали и прегръща. Попитаме дали в петък вечерта ще съм в квартирата за да направим “поправителен изпит”.

Така и стана, в петък след училище моят съквантирант си замина. Леля Минка и чичо Йордан с другия син заминаха за тяхното село. Ние имахме цяло нощ пред нас. След като Заимов си беше правил клизма и аз си бях взел душ долу, легнахме на спалнята на родителите му на втория етаж. Галихме се дълно. Заимов беше нежен и внимателен. Заимов ме помоли да си намажа члена и както лежеше по гръб, ми помогна да му го вкарам. След няколко минути ритмични движения от двете страни го видях да си го хваща и да се изпразва. Той свърши преди мене. На мен ми трябваше друга минутка. Бях на седмото небе стрелейки в първия си любовник. За първи път свършвах в някого. За първи път наебах някого. Минах на “поправителния изпит”.

Следващите две години почти всеки петък вечер го правихме. С времето се сработихме и можех да контролирам (забавям) моето изпразване, да е почти по същото време с неговото. Пробвахме различни пози, но винаги аз бях активния. Той беше пасивен. Най-много обичаше да го лижа по дупето и да пъхам пръста си в ануса му. Когато правехме това той беше по-весел за разлика от случаите когато започвахме с 69 или единият духа на другия. Заимов никога не пожела да ме чука.

Машинката му беше със сантиметър по-дълга от мойта. Тук е мястото да каза че моята е дълга само 10 см. Мерили сме ги много пъти, но не разтяха… Той имаше снежно бяло тяло, малкък задник, без косми. Вълната около члена му беше рядка. За разлика от мене – аз съм мургав, нормално окосмен и с оформени бузи на дупето. Когато ми духаше в спалнята на родителите му, за да го улесня сядах и се облягах на таблото до стената. Така виждах контраста на двете преплетени тела – снежно-бялото и мургавото. Обичах да галя уплешивяващата му глава, която беше като туплика.

След време го попитах с кого го е направил за първи път. Оказа се че е било с нормален мъж. Втората година в казармата е бил “фазан” (офицер) и един млад войник от Северна България го попитал каква услуга да му направи за да стане ефрейтор. Заимов не се поколебал да му поиска да го чука. Така станало. Той го е отворил. Единствено което са правили е да го чука отзад. Войникът никога не му е дал да му духа, да го целуне или гали.

Също ми беше инересно как ме е избрал сред останалите съученици. Каза ми, че случайно е видял нещо в буклука който изхвърлям вкъщи. Аз се сетих какво е. Понякога за да се улесня с задоволяването на лист хария си рисувах двама мъже в различни пози (сами може да се досетите за прототипите им). След това се изхвърлях върху този лист и го увивах в други листа и така като топка го слагах в коша. Изглежда той беше се ровил.

Обиконовено събота сутрин аз пътуха за вкъщи. В неделя обратно и вечерта всички – като едно семейство – гледахме Всяка Неделя. Мислех си че леля Минка се досещаше, но не го показваше. Изглежда харесваше новият си син (или “зетя” си).

Другарят Заимов беше добър любовник, но строг и честен учител. Той държеше на учението и за срока ми остави петица, толкова колкото съм показал на контролното. Много често наказваше съученици които говореха в час.

За тези две години ние се привързахме един за друг. Станхме много близки.

За последно видях Георги Заимов през септември преди да вляза в казармата. Минах през тях да се обада. Изглеждаше студен и притеснен. Каза че баща му е разбрал за нашата връзка от другия квантирант. Когато е напускал, нещо са се сдръпали и другия му е казал “За да съм добър трябва ли да чукам сина ти както го прави Йордан”.

След 6 месеца в казармата без връзка с Георги, реших да му напиша писмо. Знаех, че е лекомислено но реших да го пусна на адреса в гимназията (без адрес на подател). Писах му колко ми липсва неговата нежност и обич и че винаги ще си спомням нашите срещи, особено първата. През двете години в казармата карах на самозадоволяване с мисълта за Георги. Той беше 7 години по-голям от мене.