Perfect Strangers (част 1)

Nosuchname

Есента преваляше, дните ставаха все по-студени и тъмни. Времето навън бе неприветливо и негостоприемно. От лятото сякаш не бе останал и помен. Андрей стоеше и гледаше как вятъра брули клоните на дърветата. Чустваше се потиснат, напрегнат, разтревожен. Неделите никога не са му харесвали, а тази беше особено неприятна. Сложи жилетката си и отвори вратата към терасата за да запали поредната цигара. Три дръпвания по-късно, той реши, че не може повече да стои сам в този апартамент. Искаше да излезе, да отиде някъде на по-топло. Но не искаше да вижда хора. Сети се, че има едно хотелче сравнително недалеч от тях, с малка сауна, която в повечето пъти никой не ходеше. Леко вълнение се прокрадна по отегченото му лице. Пое дълбоко дима и вече бе решил, че ще пробва. Неделя и сауна, сам – не звучеше толкова зле. Оправи се набързо, метна един екип и викна такси.
10 минути по-късно вече стоеше пред хотела. Докато пътуваше страховете му дали изобщо ще работи сега, за щастие, се опровергаха. На фона на мрачното време навън, малката постройка сякаш светеше – скрита сред огъващите се дървета, в мека светлина, която сякаш водеше през мъглата. “Колко поетично” надсмя се над себе си той и закарачи към входа. Във фоайето беше смъртно тихо, само някаква музика звучеше, незнайно откъде. Отиде до рецепцията за да плати посещението в сауната, почака докато рецепционистката изобщо разбере, че има посетител, но в крайна сметка чу така очакваното “надолу по стълбите, по коридора, предпоследната в ляво”. Плати и пое по указания път. Когато стигна до съблекалнята с голямо задоволство разбра, че е абсолютно сам. Така и искаше. Съблече се бавно, метна една от белите, ухаещи на свежо пране хавлии около кръста си и влезе в сауната. Помещението бе топло, макар и недостигнало оптимална температура и чисто. Настани се на най-горния от трите реда и се отпусна. Даааа, така повече можеше да приеме този ден. Няма вятър, няма студ..Само той, мислите м и топлите въглени. Беше се унесъл когато някакъв шум го събуди. Звукът идваше от съблекалнята. “Нее, нее, защо сега” с отегчение отрази Андрей явно новодошлият посетител. Появяването му на малката врата на сауната не закъсня.
Това накара Андрей да отвори очи. На входа на замъгленото помещение стоеше момче, на около 20 години, добре сложено, с руса коса и искрящи сини очи. На ръст малко по-нисък от него, атлетичен, с пропорционално и епилирано тяло.
– Здравей! – бодро каза момчето.
– Здравей – дежурно отговори Андрей. Опита се прикрие раздразнението, все пак не бе възпитано, а и новият посетител не беше виновен. Усещането за напрегнатост обаче се завърна. Сякаш новодошлият внесе от есенната хлад в сауната.
– Надявам се няма да ти преча..?
– Ааа, не, не.. Няма проблеми.
Момчето влезе и се настани на втория ред, в дясно, до краката на Андрей. Замълчаха. Температурата в сауната се покачваше бързо и не след дълго и двамата се отпуснаха, Андрей сякаш забрави, че не е сам и задишаха тежко от изпаренията. От време на време новият доливаше вода с етерични масла в камъните, те изсъсваха, сякаш поядосани, че са притеснени и пак наставаше тишина. Андрей се беше унесъл в дрямка.
След едно от съсканията на горещите камъни се сепна и се разбуди. Осъзна, че кърпата му се е разтворила, мъжеството му е разкрито, а момчето под него на пейката го гледа с широко отворените си сини очи. Той се стресна, веднага се прикри с хавлията, а съседа му по място се опита да потули ситуацията и извърна погледа си. Андрей беше слабо, дори много слабо момче на 18, със зеленкави очи и леко разрошена, тъмнокестенява къдрава коса. Слаби и жилави крайници сякаш го правеха по-висок. Той бе надарен с изключително масивен мъжи атрибут – 20 сантиметра натежала плът, дебел и масивен кур, с голяма закръглена главичка, а под този звяр – два големи, яйцевидни ташака, които висяха надолу като мандало. Щом усети, че е изложил на показ това, привичното за него смущение и срам веднага го връхлетяха. Андрей беше много стеснителен, никога не се събличаше с другите си съученици, а с жените – по-скоро търпеше неуспех. Беше симпатичен, макар и слаб, но свенливостта и притеснителността му сякаш го правеха невидим. Едниственото, което му дойде на ум бе да се прави на заспал с надеждата, че тази неловка ситуация ще се размине. “Все едно не съм разбрал, станало е случайно.Просто, друж очите си затворени” повтаряше си на ум той. Опитът му бе осуетен от гласа на момчето до него:
– Човече… Извинявай, но.. – уау! Впечатляващо!
– Ахх..мм, какво? – опита се да изиграе разбуждане Андрей, макар че самият той знаеше, че не би си повярвал.
– Впечатляващо, казвам.. Курът ти! Не съм виждал никога на живо такова нещо! – с блеснал поглед отвърна момчето.
– Кое, моят ли…Извинявай, сигурно…защото..ами, докато дремя и..То, такова..се е отворила хавлията иии..
– Ей, стига, де – момчета сме, голяма работа. Виждали сме… ама..Такова, не съм виждал. Сигурно много мацки му се радват!
– Ннне, глупости.. Нищо подобно! То..Той си е..ъъ, нормален.
– Нормален?!? Ти сигурно си луд..или сляп. Хуят ти е супер голям! Приятелката ти сигурно е много щастлива..хехе
– Нямам приятелка, изобщо.. жените…Те, .. Не ми се получава много, нали съм смотан..
– Как ще си смотан? Що да не ти се получава, поне секс.. Грехота, с това между краката, ако не чукаш като луд!
– Не, не чу.. Не спя, с жените..Не съм спал от много време.. Извинявай, занимав-вам те с..моите тъпотии..
– Младен.
– Какво?
– Младен ми е името. Дени ми казват. От известно време стоим тука само двамата, а не си знаем имената. А и, от това което видях… Поне да се запознаем, ахах.. Твоето?
– Ами… Андрей! – кръвта от срама бе нахлула в главата му и той гледаше в краката си.
– Андрей.. Анди. Готино име. Аз, надявам се, не съм те скофтил нещо.. Просто, нямаше как да не реагирам. Така изправен срещу мен, как да не гледам.. Сигурно и защото не съм правил секс отдавна, та затова.. Като няма приятелка и няма чукане, така е- извинявай.
Андрей усети паниката, когато неясно как, но парчето му започна да се втвърдява и да надига хавлията безкомпромисно. Но какво му ставаше, трябваше да е притеснен, а не да “опъва палатката”?! Ужас! И защо.. Има друг мъж.? Ами сега.. Вижда се, как да го скрие, вижда се!!
– Охоо, някой се събужда?! – каза през усмивка Младен.
– Ъъъ, не знам защо…Извинявай, аз… Май трябва да си ходя..
– Анди! Успокой се! Сауна, топло е, отпуснал си се, сънувал си – станал ти е, голяма работа. Това, че аз съм видял – спокойно. Не ме притеснява, дори… Дори..ми харесва. Красив е!

Това вече преля чашата, Андрей млъкна със забит в дъските поглед, бузите му пламтяха и то не от жегата. Курът му от друга страна стърчеше безкомпромисно и вече хавлията не го побираше. Въпреки усилията му да го скрие в един момент той изкочи през цепката на хавлията и заподскача от нахлуващата в него кръв на сантиметри от лицето на Младен. В очите му се прочете изненада, но и дяволитост.
– Искаш ли да си помогнем?
– Как..К-какво имаш предвид?
– Тук сме само аз и ти, няма друг, няма и да дойде, вече е късно. Искаш ли да се..подкрепим, да се поглезим един друг. По мъжки..?
– Азз…Не знам, никога не съм..Мнне знам. Не м-мога..

В контраст с уплаха на физиономията му, хуят му заплащително се извисяваше пред лицето на съседа му по пейка и в един момент Младен не издържа. Протегна ръка и бавно обви пръстите си около ствола му.
– Мгхх.. – нечленоразделно измънка Анди и нищо повече не успя да излезе от устата му. Хуят в ръката на Младен се усещаше наистина като столетно дърво – твърд и плашещо дебел, масивен и много дълъг, с пулсиращи вени. Въпреки че го бе захванал с цялата си ръка, над него оставаше да стърчи още толкова много, че можеха още три длани да се поберат. Двамата се гледаха в очите без да мигат като хипнотизирани. Почти не дишаха от вълнение. Младен се престраши след като раздвижи ръката си по дължината на кола в ръката му, доближи се бавно, без да спира да гледа Анди в очите и изкара езика си. Заголи едрата му главичка и с върха му я близна. Анди потръпна. Сякаш кобра го хипнотизираше. “Смешно твърдение”, стана му смешно наум, но бързо го изкараха от мислите му. Дени облиза голямата му главичка пак, и пак…И устните му последваха. Направи го бавно. Младен имаше плътни устни, а сега се разтегляха под напора на този митичен звяр, който проникваше в устата му. Той усещаше главичката на Андрей, топла и обла, много вкусна и я “търкаляше” по езика си. Налапа още малко от месото, без да спира да го обхожда с език. Изтегли устните си в плътен обръч около обиколката му, засмука леко и налапа още повече. Не бързаше и не спираше да гледа Андрей в очите. Изкара го, езикът му затрептя и се заусуква около горещия чеп. Поразклати го от основата му, като високо дърво от вятъра навън, удари го нежно няколко пъти върху езика си и отново плъзна устните си по лъжината му. Започна ритмично да поема малко повече от една трета от дебелия хуй в устата си, главата му се движеше нагоре-надолу, засмукваше, защото искаше да изпие всяка капчица вкус от нажежената му кожа. Андрей от своя страна стоеше с полуотоворена уста, зелените му очи бяха ококорени и инстиктивно се бе надигнал от седалката на ръце, сякаш ставайки от нея. Дишаше тежко, отвреме на време издаваше сподавено “агхмм”. Не можеше да повярва на очите си. В скута му имаше момче..МОМЧЕ! И това момче сега нагъваше салама му с хлъзгавия си език и главозамайващи устни, смучеше го като обезумял, лакомо лапаше главичката… Устата му се разпъваше от дебелината и така изглеждаше като закован, прилепен за патката му! А когато Младен се изхлузваше можеше да види мократа от слюнка следа по кожата си и омазаната му брада. И беше..Красив! Но.. Той не харесваше мъже, беше хетеро.. Защо сега друг мъж, налапал страстно палката му, му беше симпатичен. Дори не го познаваше?! Но…Вече го усети близък, сякаш..Това чуство за срам, за неудобство, за..недооцененост бе изчезнало. А на негово място имаше друго, ново усещане, по-топло, по-уютно.. – увереност и .. ЛЪСТ! Без да усети Андрей бе разкрачил крака и движеше таза си нагоре надолу, повлиян от силната възбуда. Жилавото му тяло бе напрегнато, мускулите стегнати а мощният му инструмент чезнеше в ненаситната уста на домакина си. А Младен смучеше ли смучеше този мазен хобот с зачервено и омазано от лиги лице, в отдаден транс на възбуда. Пръскаше лиги, плюеше по жежката кожа, а слюнката му сякаш се превръщаше в пара от жегата. Не искаше да спира да лапа този кур, бе завладян от миризмата му, от усещането как тежи в ръцете му, от вкуса на кожата му.. Бе най-прекрасното нещо на света и сега той можеше да го изцеди! С две ръце му биеше прелестна чекия, с въртеливи движения, а останалото лакомо гълташе, хлъзгайки главичката по небцето си. От пръстите му капеше мъзга и се стичаше по едрите мадури на Анди. Двамата бяха в някакъв транс, като в делириум. Телата им блестяха от потта, лъскави и стегнати. Глеката бе красива – Младен, на колене сякаш богоговеейки, налапал тлъстяка на Андрей, мляскащ, мънкаш и пъшкащ, омазан в слюнка и пот. А Андрей, като божество на секса, слаб и грацилен с масивния си чвор межди краката, разкрачен, се гърчи под напора на невероятния звучен минет, който новият му приятел му подарява… Екзалтът им нарастваше с всяко засмукване от страна на Младен. Анди бе извърнал глава назад, адамовата му ябълка бе изпъкнала, дишаше тежко и надигаше таза си, за да предложи месото си още повече на свирача пред него. Младен лижеше като жадно коте собствените си лиги и лакомо пакетираше хлъзгавия хуй отново с устни. Прииска му се да усети вкуса на топките на Адни. Най-мъжкото, там където се криеше мъжествеността му, семето му.. А те бяха покрити с фини тъмни, къдрави косъмчета, подгизнали от страстната свирка. Младен изкара езика си и го постави в средата да двете топки, големи почти колкото истински яйца. Усети отдръпването им встрани, прокрадна езикът си до основата на кура и засмука плътно. С ръката си не спираше да бие чекия на омазания чеп – от масивния ствол до главичката и пак обратно. Наслаждаваше се на времето, което му отнемаше за да придвижи дланта си по хлъзгавата дължина на Адреевия кол-сякаш безкрайно! Анди охкаше и стенеше тихо. Дени засмука единия тестис, последва и втория. Нежно ги налапваше поотделно, а накрая натика и двата в устата си и започна да ги подхвърля с език вътре. Едрите дъхави мадури изпълваха устата на Младен и той имаше чуството, че ще го задавят, но не искаше да ги изпуска. Усещаше аромата на мъж, чисто, на феромони и пот в устата си, както и тежеста им върху езика си- пълни със семенна течност и плодовитост! А чудовищното месо на Андрей лягаше на лицето му и почти го закриваше цялото. Харесваше да глези ховия си приятел, да е в позицията на подчинен, на женствен, на доставящ! Искаше да го боготвори, да му служи, да му доставя удовослтвие в неизпитвана форма, да го лиже..Навсякъде, изпитваше тази нужда и привързаност. Преди Анди да се усети, Младен реши че иска да опита вкуса на ануса на партньора си. Искаше всеки вкус, бе обезумял и искше да лиже, да смуче.. Андрей усети хлъзгавия език въху халката си и се сви инстинктивно. Но..макар и смущаващо, бе..Обезоръжаващо! Почуства се безпомощен и могъщ едновременно. Затова се предаде и отдаде на напора на бързия, мокър и гъвкав мускул, който сега го обхождаше. “Маааааааааамка ммммууу” – простена Андрей и изнесе таза си. Тежкия му хуй лежеше на лъскавото му бедро, а лицето на Младен бе заровено в задника му. Леко и постепено той проникваше в стегнатото отворче със стегнат език. Капеше слюнка, на едри капки. Младен пиеше всяка течност от врелия анус на приятеля си, биеше си чекия, биеше чекия и на Анди. Чуваше се мляскане, мучене, гърлено пъшкане и шляпане от чекиите. Бе изминал почти час.. Анди се измъкна от хватката на удоволствието, заключена от приятеля му, наведе си и..направи нещо, което никога не би помислял – целуна Младен. Усети вкуса си – на кура си, на слюнката на Дени, на ануса си. Усети вкус на секс, на сила, на нечовешка възбуда. Време бе за хладък душ – трябваше да се охладят страстите. Или пък..
Не?!
(следва продължение)

Rating: 3.83/5. From 6 votes.
Please wait...