Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Автор: Ани

Не го бях виждала с години. Той беше първата ми любов, първият мъж в живота ми. Незнаех какво се е случило с него, последния път когато се бяхме срещнали аз бях шестнадесетгодишна. Спомените постепенно избледняваха, но заедно с обичта ми към него явно нямаше скоро да ме напуснат. Още помнех аромата му, кожата му и онова странно усещане в корема ми, когато той беше наблизо… Понякога отново копнеех за целувките му и за докосването му, но някак чертите на лицето му все ми убягваха. Въпреки това, той не ми липсваше – за мен беше прекрасен спомен, част от младостта ми, човекът, на когото съм подарила частица от себе си. И все пак, не можех да не бъда любопитна, исаше ми се да се срещнем, да пием по нещо, да си поговорим, да опозная мъжа, а не ученика, който нервничеше преди да ме целуне и който крадеше цигари от баща си, за да ги пушим заедно до брега на реката.

Една пролетна привечер се разхождах сама. Беше валяло и въздухът беше тежък и влажен. Облаците се бяха разсеяли на места и през тях прозираха розовите лазури на залеза. Седнах на една пейка, запалих цигара и се загледах в бавното течение на водата. Времето на това място сякаш беше спряло, бях далеч от шума на булеварда и единственото, което огласяше мрака беше бавното румолене на реката и пукането на тютюна от цигарата ми. Изведнъж с бавни стъпки до мен се приближи човек. Спря, извади кутия цигари и ми поиска огънче. Гласът му прониза тишината и прокънтя в главата ми като камбанен звън.

-Иво? Ти ли си?

-Познаваме ли се?-запита той с нескрита изненада.

-Това съм аз, Ана! Помниш ли ме?

-Ани? Ани! Боже, колко си се променила! И още пушиш…

Стояхме на онази пейка с часове и си говорехме. Нямаше жива душа наоколо. Разказвахме си, смеехме се, а времето просто ни подминаваше. Ето, че стана съвсем тъмно. Розовите копринени небеса бяха преминали в черен купол, обсипан със звезди. Ставаше все по-хладно. Изведнъж усетих ръката му върху своята. Почувствах се комфортно, сякаш това беше най – естественото нещо на света. Облегнах глава върху рамото му, а той ме обгърна с ръце и потърси устните ми. За момент се поколебах, но не можех да устоя, краката ми бяха вече съвсем омекнали. Предадох се в ръцете му, съвсем отпусната го оставих да ме целува. Потъвах все повече и повече в обятията му. Спомените нахлуваха един след друг в главата ми и ме опияняваха с коктейл от притъпена обич и позабравена болка от едно някога разбито сърце. Неусетно ръцете му се озоваха върху коляното ми и бавно се плъзнаха нагоре по бедрото ми, под подгъва на полата. За момент се поколеба, а после продължи да милва нежно меката ми кожа. Бях се отпуснала напълно в прегръдките му, а изгарящата ми плът копнееше за него все повече и повече. Поклащах бедра и ги потърквах бавно едно о друго, а той сякаш не виждаше или не искаше да види отчаяните ми молби да продължава по-нагоре и по-нагоре. Не, той усещаше, той знаеше какво ми причинява, но искаше да ме измъчва. Изгарях, просех всяка ласка и всяко докосване, но ръката му все стигаше само до ръба на бикините ми, но не прекрачваше тази бариера. Хапех устните му и ушите му, а той усещаше топлия ми дъх по врата си. Заровил лице в косите ми, продължаваше бавно да ме измъчва. В поредната ласка пръстите му се разходиха от коляното до слабините ми и ловко се пъхнаха под памучната бариера. Усетих ги, нежни и топли, те бавно ме милваха, но все не се спираха там, където тъй много желаех да бъдат. „Желаеш ли ме?”- чух глухия му шепот в ухото си и се опитах да събера дъха си, за да му отговоря. В главата ми кънтеше само „ДА”, милиони и милиони пъти. Простенах тихо. Той плъзна устни по врата ми, обсипа с целувки деколтето ми и достигна крайчеца на сутиена ми. Гърдите ми тръпнеха в очакване, заключени в този мек затвор-копнеех да го разкъса и да усетя топлия му език върху зърната си. Усетих как едната му ръка се плъзна по гърба ми и ме освободи от малките катарамки, сетне пак се завърна на коляното ми. Неусетно ръцете ми се плъзнаха по тялото му. Измъкнах блузата от панталона му и плъзнах длан по мъжката му гръд-  усещах всеки дъх и всеки удър на сърцето му. Сетне разкопчах колана и копчетата на панталона и ръката ми се озова върху неговата мъжественост. Премалявах от нежност, напълно отпусната се оставих в обятията му – напълно се предадох. В ухото ми прозвуча отново познатото „Желаеш ли ме?” и ръката му отново намери ръбчето на бельото ми, но този път пръстите му намериха правилното място и започнаха бавно да го обсипват с внимание. Той застана пред мен, и подминавайки гърдите ми, повтори пътя на ръцете си с устни. Дъхът му по бедрата ми и топлият му език под полата ми ме влудяваха. Усещах топлите вълни на удоволствието с всяка клетка в тялото си. Исках го в себе си, исках да се слеем, да бъдем едно. Изправих се, а после седнах в скута му. Твърдият му член бавно проникна в мен все по-дълбоко и по-дълбоко. Исках да изкрещя от удоволствие, но той вкопчи устните ми в целувка. Ръцете му ме държаха силно през кръста, следвайки неотклонно всяко мое движение. Постепенно оставах без дъх, усещах приближаващият се оргазъм все по-силно и по-силно. Слабините ми избухната в експлозия от наслада, усещах леките конвулсии на негото мъжество вътре в мен. За момент и двамата бяхме застинали в кулминацията на страстта. Безсилно отпуснах главата си на рамото му, опряла гърди в неговите, усещах ускорения му пулс. Той продължаваше да ме обсипва с целувки и да милва косите ми толкова нежно. Отново се облегнах в обятията му, притихнала и изцедена от удоволствие. Запалихме по цигара, а нежният нощен ветрец разнасяше кълбетата тютюнев дим. Загледани в бавните води на реката, потънахме в гласовете на първите щурци…