Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Събудих се в мрак. Не чувствах нищо, не усещах нищо, сякаш бях откъсната от светът. Опитах се да си спомня къде съм, какво бе станало, но не ми се получаваше. Жалките опити на мозъка ми да работи ми донесоха спомена за абстрактната изложба на която бях, спомням си как наблюдавах група хора и се забавлявах от измамното им чувство за превъзходство.

След момент се усетих че не е тъмно, просто очите ми бяха затворени. Отворих ги и виждах само таван боядисан във винено червено. Усещането ми за света започна да се завръща. Чувах дъждът, който се сипеше отвън, чувах песента на щурците, чувах и спокойният дъх на някой до мен.

Опитах се да се изправя но не можех, опитах само да обърна глава, за да видя кой бе до мен, но и с това нямах успех. Не усещах въжета, тогава защо не можех да помръдна. Паниката започна да навлиза в съзнанието ми, да ускорява пулсът на сърцето ми. За бога, къде бях?

Отчаяните ми опити да помръдна не даваха резултат. Как се бориш с нещо което не съществува?

През тялото ми премина силен трепет. Осъзнах с болезнена яснота, че нечий хладни пръсти докосваха ръката ми, до сега не бях разбрала колко ми е горещо. В момента, който усетих докосването, хладината започна да се разлива по тялото ми, преминавайки сякаш по всеки нерв, чак до върховете на пръстите ми. някой прошепна в ухото ми.

-Не се бори, това ще ти помогне – той замлъкна за момент, усетих колебание. – Ще изпълня желанието ти.

Беше ми трудно да открия гласа си, но щом го направих въпросите заизлизаха сами.

-За какво говориш? Кой си? Къде съм? Какво става?

Смехът му беше пълен с радост и леко съблазнителен.

-Може ли по-бавно с въпросите, не мога да ти смогна?

Просто мълчах и гледах към тавана. Той вече не ме докосваше, но хладината която идваше от него все още се носеше през тялото ми. Беше приятна хладина, не прекалено студена, по-скоро някакси освежаваща, като чувството да влезеш в стая с включен климатик след като си бил изложен на лятната жега.

-Аз съм Канаме (ударението е на първата сричка). Запознахме се на изложбата. Заговорихме се пред една от картините, която изобразяваше същество от легендите от което каза че си запленена. Сподели желанието си с мен. след края на изложбата се съгласи да ме придружиш до дома ми за да продължим дискусията си, но вечерта беше много изморителна и ти се нуждаеше от сън. В момента сме в спалнята ми.

Докато той говореше и спомените започнаха да се завръщат. Той беше висок около 1 и 75, съвсем малко повече от мен. изглеждаше мускулест, но не прекалено. Имаше прекрасна черна, чуплива коса, дълга до малко под раменете. Кожата му бе ужасно светла. Имаше прекрасни черни очи, а погледа му беше толкова дълбок, че имаш чувството че се вглежда в душата ти. Самоувереността се изливаше от него. И имаше нещо странно в него, в държанието му, в погледа му, сякаш ме познава от доста време. Помнех разговора си с него, спомням си че споделяше мнението ми за представите на хората за някои неща. Спомням си че говорехме и за хобитата си и открихме че и двамата сме запалени по мистерията наречена „вампир”: Книги, филми, градски легенди, „научни факти”. Спомням си че нещо ме бе подтикнало да му споделя нещо което не бях казвала на никой. Още от дете мечтаех да бъда вампир.

Спомних си всичко това, но все още не си спомнях да съм се съгласявала да тръгвам с него или най-малко пътят насам. И все пак още не можех да се движа.

-Спомних си разговора ни, но не помня да съм се съгласявала да идвам. А и също тъка, защо не мога да се движа?

-Успях да те убедя да дойдеш по малко по- . . . различен начин. Не помниш пътя защото аз се постарах да не го помниш, за моя безопасност. Колкото за проблема ти с движенето. Държах те заспала през целият ден, докато и аз бях заспал, понеже волята ти е много силна и ми беше по-трудно, трябваше да използвам повече сила и концентрация, явно съм прекалил, тъка че умът и тялото ти се нуждаят от малко повече време, за да се върнат към нормалното си функциониране, докосването ми ти помогна и мисля, че вече можеш да се движиш.

В интерес на истината можех, но това бе на заден план. Гласът му сякаш отнемаше цялата паника и страхът ми и го заменяше със спокойствие.

Думите му се въртяха в главата ми, докато се опитвах да открия смисълът в казаното. Какъв е този „ по-различен” начин, как съм пък спала цял ден или по-важното как така той ме е държал заспала. Нещо ми убягваше.

Най-накрая си признах:

-Не разбирам.

-Аз съм това което желаеш. Аз съм красив и опасен хищник който броди само нощем. Аз съм вампир.

Отне ми секунда да възприема това което казваше. Вече можех да се движа, но обърнах само главата си към него. Вгледах се в прекрасните му очи и той отвърна на погледа ми. беше по-красив от колкото го помнех, косата му се виеше на гъсти кичури до раменете. Беше разкопчал черната си копринена риза която рамкираше стегнатите му гърди. Плочките на корема му бяха толкова перфектни, че сякаш бяха изписани от писател. Изпитах силното желание да ги проследя, да проверя дали тази перфектност е истинска.

Внезапно цялото спокойствие, което гласът му беше донесъл се изпари под прилива на паниката. Сърцето ми се качи в гърлото, но не беше само от желанието за тялото му, а от страхът който бе породен от думите му.”Вампир” бе казал той, не знам какво, но нещо ме караше да му вярвам. Щеше ли да ме убие, за това ли ме бе довел тук, за да се нахрани с мен и да ме изхвърли след това в някоя канавка за храна на кучетата.

Той продължаваше да гледа към мен с търпението , но сякаш усети страхът ми, защото посегна към мен. Дръпнах се. Той се спря по средата на движението и остави ръката си да падне .

-Доведе ме тук, за да се нахраниш и да ме убиеш? – Гласът ми беше толкова неутрален колкото можех да го направя.

-Не, казах ти вече, доведох те за да изпълня желанието ти.

Беше ми трудно да го повярвам. Още от малка ми се искаше д а съм дете на нощта. Винаги съм била различна от другите, винаги съм се чувствала някак си не на мястото си. но той ми предлагаше да изпълни желанието ми, ако това беше някаква шега, то е много болезнена. Не знаех какво да кажа.

-Нямаш ли още въпроси? – попита той с лека нотка на развеселение и продължи да ме гледа със всезнаещ поглед, сякаш знае всичко за мен.

Въпроса се изплъзна преди да мога да го спра.

-Защо ме гледаш тъка сякаш знаеш всичко за мен?

-Защото знам.

Намръщих се.

Той се усмихна леко.

-Заинтересува ме с начина си на мислене, с държанието си, с личността си. от доста време те наблюдавам, но онази вечер си позволих да говоря с теб. Не мога да ти опиша колко бях щастлив, когато разбрах какво искаш.

Гледах движението на перфектните му устни докато говореше и въпреки страхът изпитвах силно желание да го целуна. Имах толкова много въпроси, а не можех да се концентрирам.

-Как си разбрал, че наистина желая това, а не съм ти го казала само, за да те впечатля като се направя на по-интересна.

-Усетих че го желаеш със сърцето си.

-Усетил си ти. – Измънках под носа си. усмивката му се разшири.

-Тогава защо не си искал да помня пътя? – попитах.

-Защото, може и да съм направил грешка като съм се поддал на собствените си чувства .

-Да се подадеш на кое? Не, няма начин. Та ние дори не се познаваме.

-Аз те познавам – до сега стоеше на стол, който беше до леглото. Той се изправи с едно грациозно движение. Той седна в края на леглото. – Не съм срещал жена като теб, през всичките четиристотин години от живота си. – Той се наклони към мен. – Ти си лоялна и всеотдайна, не очакваш от никого нищо – той постави ръцете си над рамената ми, подпираше се на леглото, защото вече беше полу излегнат над мен, а лицето ми беше на сантиметри от неговите. – Но омразата и гневът ти са толкова силни, че могат да пречупят всичко.

Да гледам тези очи от толкова близо беше изумително, сърцето ми отново се качи в гърлото, но този път не беше от страх. Дъхът ми се забърза. Изпълзях от под него и слязох от леглото. Исках да проследя с език перфектността на гърдите му, да опитам мекотата на устните му. Трябваше да покрия очи с ръцете си.

Усетих го как се приближава.

-Бъди моя, усещам желанието ти, сладко е като ягода на върха на езика ми. мечтата ти ще стане истина и ще бродим заедно в нощта до края на вечността.

Свалих ръце от учите си, а по дланите ми бяха предателските сълзи.

-Страх ме е – прошепнах.

Той премина тези последни стъпки който ни разделяха. Прегърна ме и прошепна в отговор.

-Няма от какво да се страхуваш когато си до мен.

Желанието ми, с него толкова близо до мен, бе прекалено силно, за да мога да се противопоставя.

Отдръпнах се тъка че да мога да видя лицето му. Приближих бавно устните си към неговите. От началото целувката бе нежна и бавна, но прерасна в нещо повече. Отдадохме се на страстта, на похотта която изгаряше телата ни.

Той ме бутна към стената с малко повече сила от колкото бе нужно, което отне дъхът ми за момент.

Прокарах ръцете си по мускулестият му корем, усещах нежността и твърдостта на кожата му, ръцете ми се изкачиха по гърдите му, докато не стигнах до раменете му и плъзнах ризата му да падне на пода. Продължихме да се целуваме докато той на свой на свой ред плъзна ръцете си под блузата ми, масажираше кръстът ми. Прокара ръката си надолу и обви гърдата ми през сутиена, стисна я леко позволявайки ми да усетя само част от силата му. С невероятна бързина той се отдръпна леко и свали ризата ми. Той започна да се навежда като целуваше кожата ми по пътя надолу. Премина от устните, към бузата, по линията на челюстта, поколеба се за миг на вратът ми, но го целуна и продължи надолу. Устните му се озоваха над сърцето ми, ръцете му, който се бяха върнали на кръстът ми, се придвижиха нагоре по гърбът ми. Той разкопча сутиена ми с умело движение. Свали презрамките ми и остави сутиена да се плъзне надолу по тялото ми.

Гледах го докато разкопчаваше колана на полата ми, след което разкопча и копчето, и ципа докато полата не падна сама на пода.

Той просто стоеше за момент и ме гледаше. Хванах го за панталоните и го дръпнах силно към себе си.притисна ме силно към стената, след което ръцете му се плъзнаха под дупето ми. Хвана ме за бедрата и ме вдигна, като краката ми автоматично обгърнаха кръстът му. Все още бях облегната на стената, а ръцете ми бяха облегнати на ръмете му. Той ме целуна страстно, отдръпна се и насочи устните си към вратът ми. Топлият му дъх, срещу кожата ми, ме накара да изтръпна. Той близна вече ускореният пулс на вратът ми. Усетих остро болка и ахнах. След миг болката изчезна заменена от лека вълна на удоволствие. Отне ми секунда за да разбера че той пиеше кръвта ми. В настъпилата тишина можех да чуя звукът от преглъщането му.

Издавах безпомощни звуци от гърлото си. Цялото ми тяло беше настръхнало, зърната ми се бяха втвърдили. Исках го, желаех го толкова силно, че чак ме болеше.

Той се отдръпна и срещна очите ми. Погледът му беше чисто мъжки, но имаше нещо което не можех да разбера.

Той ме дръпна от стената като ме държеше в ръцете ми. Постави ме на леглото и облиза кръвта която се беше спуснала по вратът ми. Отдръпна се и свали панталоните си, ако имаше бельо – не го видях.

Канаме беше прекрасен. Тялото му бе сякаш изваяно от велик скулптор. Той се плъзна по леглото към мен. спря се по средата на тялото ми и положи целувка точно под пъпа ми. Аз просто го гледах зашеметена от красотата му. Възхищавах се на извивката на бедрото му, на стегнатото му дупе, на начина по който се извиваше гръбначният му стълб докато се навеждаше да ме целува.

Целуна бедрото ми и аз ахнах. Хвана бедрото ми, позволявайки ми да усетя силата му. Разтвори бедрата ми и аз потръпнах. Той близна бедрото ми, целуна го, положи бузата си между бедрата ми, усещах дъхат му срещу кожата си. дразнеше ме. Целуна отново бедрото ми и обърна главата си. езика му започна да си играе с клитора ми. добре премерени движения на езика, който изпращаха тръпки по цялото ми тяло. Той вкара пръстът си в мен и звук на наслада се изплъзна между устните ми. Намери правилната точка и започна да движи пръстът си по нея докато ме проучваше с устата си. вълната на удоволствие ме заля внезапно и аз извиках.

Изчака докато не стоях спокойна в леглото и започна да се изкачва нагоре по тялото ми. спря се когато бе на нивото на гърдите ми. Близна зърното ми, вкара го в устата си. езикът му си играеше с него. Направи това и с другата ми гърда като този път използваше повече зъби. Устните му си прокарваха път към моите със целувки. Достигнаха ги и той се отпусна върху мен, притискаше ме към леглото. Усещането за голото му тяло, което докосваше моето беше великолепно. Кожата му беше едновременно мека и твърда.

Той се вдигна леко и проникна нежно в мен. в началото тласъците му бяха бавни и нежни, но постепенно засили ритъма  си. имах чувството че влиза невероятно навътре в мен, но това не ми беше достатъчно.

Хванах го от двете страни и го преобърнах по-гръб. Звук на изненада се плъзна през устните му. Започнах да го яздя по-бързо от колкото той си беше позволил да навлиза в мен. Подпирах ръце на гърдите му. Той осъзна какво искам и започна да се движи заедно с мен. и двамата пъшкахме в унисон наслаждавайки се на удоволствието което беше почти на повърхността. Той седна в седна в леглото притисна ме силно към тялото си докато все още беше в мен. целунахме се. Целувката беше ужасно объркана. Той сложи ръцете си на любовните ми дръжки и започна да ме движи с бързина която сама не бих могла да постигна в поза. Пот този ъгъл беше някак по остро, по осезаемо. Той се отдръпна и извика с последният си тласък той освободи цялото това удоволствие което се бе таило под повърхността.

Паднахме обратно върху леглото, той върху мен. стояхме тъка задъхани и неподвижни за няколко минути . след това той целуна вратът ми и се обърна да легне върху леглото. Свих се по тялото му като преметнах ръката си през корема му.

Стояхме няколко минути без никой да продума. Дъждът бе спрял и единственият звук беше от сърцата ни. Той имаше сърцебиене? Той проговори внезапно.

-За да станеш като мен, трябва просто да пиеш от кръвта ми , докато твоята собствена кръв не се възстанови от загубата.

-Какво ще стане ако не искам да пия от кръвта ти?

-Тогава ще изтрия спомените ти за тази вечер, но никога няма да се свържа пак с теб. Ще наблюдавам как тече смъртният ти живот от сенките и ще ти се наслаждавам от далеч.

-Винаги съм мечтала за това, а сега ми предлагаш всичко това и не ми даваш и време да помисля.

-От какво се страхуваш.

-От неизвестното и неясното – прошепнах срещу гърдите му.

-Аз винаги ще съм до теб. – Отвърна просто той.

Не разбирах защо, но се чувствах някак си сигурна докато стоях до този непознат. Обикновено се доверяван на чувството си, така че. . .

Той сякаш го разбра преди да му го кажа. Седна, внимателно издърпвайки се от мен. вдигна китката си към устните си и я захапа.

През двете дупчици течеше кръв. тъй държеше ръката си към мен. седнах и поех ръката му хващайки я от двете страни на раната. Гледах го докато поднасях китката му към устата си. знаех че на лицето ми беше изписана несигурност и страх, но той погали със свободна ръка лицето ми и каза:

-Аз съм до теб.

Положих устни над раната и засмуках. В момента в който засмуках кръвта усетих как тялото ми започна да се променя, но това беше на заден план. Усещах най-силно спомените му които ме връхлитаха като буря, толкова яростно, че пред очите ми започнаха да се явяват бели светлинки и аз припаднах. Но вече знаех какво означаваше погледа който не можех да разбера. Беше смесица между триумф и тъга. Бе щастлив защото най-накрая имаше другар с който да броди из светът, но и тъгуваше за изгубеният ми човешки живот